Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Вие очевидно не разбирате в какво се състои процесът, госпожице О’Брайън. Човек трябва да се отнася много внимателно и дипломатично с тези хора. Което аз правя непрекъснато. Не мога да ги нападам всеки път, когато предприемат действия по отнемане на пилотски лиценз, като ги обвинявам в злоупотреба със служебното положение или лоши намерения. Няма да ми остане никакъв престиж, ако следвам вашия пример — да извадя пистолета и да стрелям, а след това да се целя. Създал съм с тези хора дълготрайни връзки, а онова, което вие сте сторили ги поставя под заплаха. И сега вече ми предстои маса работа да ги възстановя.
— А какво ще стане с клиента ви, адвокат Грийн? — попита тихо Грейси.
— Ненавиждам тези намеци, млада госпожице! — сопна се той в отговор. — Това е начинът, по който вършим нещата в големия град, и аз се съгласих да помогна на клиента ви, осланяйки се на очевидно неоправданото основание, че вие оценявате ролята ми като малко по-значителна от тази на момче-куриер, което да завежда тъжбите ви във Вашингтон. Аз получавам своето като оставам внимателен и благоразумен, а не като ги нападам с голямата сопа при всяка възникнала възможност.
„Няма начин да спечеля каквато и да било битка с този балон, пълен с въздух под налягане — помисли си Грейси. — Или си слагаш главата на дръвника, мила, или го уволняваш този тип.“
Грейси затвори очи и се застави да бъде раболепна. В крайна сметка ставаше дума за командира, напомни си тя, и остави тази мисъл да отекне достатъчно силно в съзнанието й, за да сподави яростта.
— Вижте какво, господин Грийн, съжалявам ако съм направила нещата по-мъчни, но как е възможно да не ги съдим? Те са част от правителството на САЩ, а именно то се бърка в най-важните доказателства, които могат да докажат, че обвиненията към командир Роузън са абсолютно невалидни. Оневиняващи доказателства. Не виждам как, ако се разговаря с тях от тук нататък, останките ще бъдат запазени.
— Ами, знаете ли какво? Предполагам, че от тук нататък това ще бъде само ваш проблем, колега, защото аз повече няма да участвам.
— Моля?
— Оттеглям се, веднага и сега. Ще ви върна аванса в понеделник.
— Чакайте малко. Моля ви.
— Госпожице О’Брайън вие се държите като млад слон в стъкларски магазин, а този магазин е моят.
— Едва ли бих могла да съм слон.
— Желая ви всичко най-хубаво. И на клиентите ви — също. Но предполагам, че вече сте сготвили „печената патица на командир Роузън“ — със стореното от вас. В мига, в който споменете агенцията в тъжбата си, си гарантирате, че ФАА ще се бори до дупка.
— Господин Грийн, вие поехте това дело.
— И сега се оттеглям. Няма да подавам никакви тъжби и съм вече извън играта.
— Не! Моля ви, изслушайте…
Изщракването на прекъсналата връзка изкънтя в ушите й и в продължение на няколко секунди Грейси просто седя смаяна, чувстваше се зле и се питаше дали да не му позвъни веднага отново.
„Мамка му!“
Мразеше тази фраза, но й се стори подходяща, а и реши, че се намираше далеч от хорски уши, за да може да даде воля на чувствата си — чувства на гняв и срам.
Поседя така няколко минути — задъхана, с разтуптяно сърце, докато се опитваше да преодолее емоциите и да намери нещо логично и рационално, за което да се хване, някакъв спасителен пояс в надигащия се прилив на чувства, които биха смазали здравия разум и задръжките й.
„Не можеш да изключиш целия свят, хлапенце!“ Усети сълзите, които се стичаха по бузите й и това неоспоримо доказателство, че си бе изтървала нервите, се добави към изблика на самобичуване, който сякаш изпълваше вътрешността на колата й.
Нейната кола. Нейната яхта. Нейното его. Очакванията й. Положението й. Всичко това можеше да се срути в един миг, в който я изритат от „Джансън и Прузън“. Юристи сега под път и над път, заплатата й бе уникална, а след всички последни покупки висеше на косъм и бе финансово зависима, след като нямаше почти никакви спестявания.
„Но защо мисля само за себе си? Току-що поставих под заплаха единственото семейство, което някога съм имала.“
Погледна клетъчното телефонче в ръката си, необходимостта да позвъни на Ейприл бе почти непреодолима. Ала Ейприл би трябвало да лети обратно към Сиатъл, а и какво можеше да й каже? „Здравей, стара приятелко. Лошата ми преценка и бойната ми натура са причината току-що да изгубим единствения адвокат във Вашингтон, който би могъл да промени мнението на ФАА. Благодарение на мен, баща ти вече наистина е прецакан.“