Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Грейси? — пресегна се тя и докосна рамото й.
— Да? — отвърна Грейси и се насили да се усмихне още по-широко.
— Нали разбираш, че не можеш да ме заблудиш.
— Моля?
— Случило се е и нещо друго, което наистина те е засегнало, а ти не ми казваш. Да не би да се дължи на съпротивата на татко?
— Може би. Отчасти — отвърна Грейси.
— И какво още?
— Дай… да отидем в моя плаващ дворец и ще поговорим. Реших, че можеш да пренощуваш в кабината ми за гости.
— Добре, хубаво, но искам отговори.
Грейси пое дъх, погледът й се заби в бетонния под на гаража, бентът на емоциите й заплашваше да се срути. Но тя отново се стегна и се усмихна на приятелката си.
— Но не сега, става ли?
Ейприл кимна бавно, без да откъсва поглед от очите на Грейси.
— Става.
Краткото пътуване до Балард и Шилсхоул марина бе прекъснато за кратко посещение в магазин за бакалски стоки, но след час двете жени се бяха настанили в главния салон на яхтата на О’Брайън. Освежена от прясното кафе и възвърнала самообладанието си, Грейси разказа за изминалите часове на неуспехи, опитвайки се да бъде делова, професионална и позитивна, засмиваше се където трябва, гледаше да омаловажи тревогите си. Грейси разбираше, че разтревожената дъщеря на Арли се нуждаеше повече от окуражаване, отколкото самата тя. Ала за нейна изненада Ейприл се изправи и посочи тясната стълбичка, която водеше към мостика.
— Хайде да се изкачим там за малко.
— Моля? Но…
Ейприл вече се бе изкатерила по стълбичката и седеше на диванчето, от което гостите наблюдаваха как „капитанът“ управлява яхтата, когато е на ход.
— Седни — изкомандва я Ейприл и Грейси застана неловко до капитанския стол.
— Тук ли? — попита Грейси и посочи стола.
— Да, капитан Кърк. Седнете, моля.
— Добре. Седнах. И сега какво?
— Погледни натам, към носа. Кажи ми какво виждаш.
— Какво?
— Ей натам, Грейси. Какво ти идва на ум?
Грейси огледа хоризонта, обмисли няколко описателни фрази, ала нито една от тях не й прозвуча като подходящ отговор.
— Ейприл, не знам какво искаш да ти кажа.
— Добре, тогава аз ще ти кажа какво виждаш. Ти виждаш невъзможното прераждане, Грейси. Нямаше никакъв начин една двайсет и шест годишна новоизпечена адвокатка да уреди финансирането на една толкова голяма яхта, пък камо ли да живее на нея, но ти успя. Нямаше начин да получиш работа при „Джансън и Прузън“, но успя. Нямаше начин да преодолееш ударите, които получи като малко момиченце от ужасната си семейна среда и да се превърнеш в уравновесена, умна и всеотдайна млада жена, която трябваше да намери начин да завърши право, но успя.
— Ейприл…
— Не! Сега ме изслушай внимателно. Ти си далеч по-способна, отколкото съзнаваш или си даваш оценка, и макар известно съмнение в себе си да е винаги здравословно, аз имам една голяма новина. И ти си грешно човешко създание и скоро няма да постигнеш съвършенство.
— Знам това.
— Не, не знаеш! Държиш се така, сякаш всичко трябва да стане от само себе си. Онзи глупак в столицата, който току-що ни заряза, реакцията на твоя старши съдружник, клиентът милиардер, свалил две жени от фирмата — всичките тези неща ти не можеше да ги предвидиш. През последните четирийсет и осем часа ти направи повече, отколкото биха сторили деветдесет процента от адвокатите в Америка, но плаваш в непроучени води, значи импровизираш по време на това плаване и това означава, че някои твои стъпки ще бъдат погрешни.
— Просто се тревожа, ясно ли е? Залогът е бъдещето на баща ти.
— А твоето не е ли?
Грейси вдигна глава, напълно слисана. Настана дълга пауза, през която тя гледаше Ейприл в очите, неспособна да проговори.
— Ти направи всичко възможно за него, Грейси.
— Ами… разбира се. Той се нуждаеше бързо от добра юридическа защита.
— Не, госпожице Грейси, той се нуждаеше от теб! Нуждае се от нас, от нашия опит и подкрепа.
— Трябва да уредим тази работа — отвърна Грейси. — Никога няма да си простя, ако…
— Грейси, погледни ме. Знаеш много добре, нали така, знаеш, че съм наясно колко много означават за теб татко и мама.
Грейси кимна и понечи да отговори, ала думите не искаха да излязат.
— Понякога — продължи Ейприл и тонът й омекна, — понякога си мисля, че това може би ще те притесни, но ние не сме просто приятелки, Грейси. Ние сме като сестри. Те са и твое семейство. И аз знам, че си в невъзможно положение — опитваш се да бъдеш разследваща адвокатка и да поддържаш професионална дистанция, а в същото време представляваш семейството си. Знам също, че си толкова изплашена, колкото съм и аз самата.