Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
„Ново презрително изсмиване, или само изсумтяване?“
— Вие превръщате всичко това в изкуствено спешен случай, госпожице О’Брайън. Тези неща в най-добрия случай отнемат месеци. Ако изключим отнемането на лиценза и очевидното желание на човека да си го възстанови — което няма да стане бързо, мога да ви уверя — не разбирам паниката ви.
— Моята паника, както се изразихте, навярно е стигнала до краен предел, след като установих тази сутрин, че някаква държавна агенция е извадила и откраднала останките от самолета на командир Роузън, макар че именно състоянието на тези останки е ключът към оневиняването му.
— „Откраднала“ е твърде пресилено… — процеди той. — Какво имате предвид с това „откраднала“?
„Е, върви на майната си!“ — изруга наум Грейси.
— Според адмиралтейското право, господин адвокат — започна тя, като подбираше внимателно думите и непрекъснато си напомняше, че се нуждаеха от него, — как иначе бихме могли да разгледаме ситуацията, при която собственикът очевидно не е изоставил останките, наел е фирма за изваждането им, не е давал разрешение на никого да пипа тези останки, а властите въпреки това го правят?
— По какъв начин ви информираха, че ще изваждат останките?
— Искате да кажете как са ни информирали — засмя се тя. Смехът й бе кратък, импулсивен изблик на насъбралото се удивление и отвращение, което носеше далеч по-сложен смисъл, отколкото той бе готов да понесе. — Те ни информираха, като обявиха забранена зона около мястото на катастрофата и след това оставиха само няколко парчета на океанското дъно, където самолетът бе потънал. Ето как. Нямаме представа кога са ги извадили, нито къде са сега останките. ФАА може би подправя оневиняващи доказателства дори в този момент, докато си говорим с вас. В крайна сметка аз ви информирах в подробности за враждебното отношение на инспектора от ФАА към командира. Те дори биха могли да повредят останките така, че да не бъде възможно да се определи дали витлото се е строшило по време на полет.
— Госпожице О’Брайън, мога да ви уверя, че ФАА не е отговорна за изваждането на останките.
— Откъде знаете това, господин Грийн.
Пак последва мълчание.
„Прекалено остра съм! — укори се сама Грейси. — Ако не се успокоя, ще го изгубя.“ Ала усещаше как у нея бушува битката между професионалното въздържане и неустоимото желание да го разкъса на малки парченца и това се отразяваше на преценката й.
— Госпожице О’Брайън, колкото и да е непонятно това за юристи като вас, външни хора, истината е, че ФАА функционира в други измерения, различни от останалите във вселената. На тях ще са им необходими месеци, преди да решат, че трябва да извадят каквото и да било от морското дъно. Всъщност на тях ще им е нужна цяла седмица да решат дали да напуснат сградата си, ако пламне пожар — от страх, че биха могли да бъдат подложени на критика, че са го извършили неправилно.
— И това същите внимателни и разумни хора ли са, с които непрекъснато работите? Същите, за които сега говорите презрително?
— Няма да удостоя с отговор този ваш въпрос.
— Е, тогава удостоете следващия, ако обичате, господин Грийн. Вие казахте ли ми преди няколко дена, че ФАА е предприела някаква вендета спрямо командир Роузън и че възнамерява да не му позволи да лети?
— Аз… мисля, споменах, че изглежда са склонни да постъпят така, съдейки по първоначалните ми контакти.
— Така ли? Смятате, че сте ми казали точно това?
— Да.
— А дали си спомняте, че изрекохте точно тези думи: „Те искат да го ликвидират, Грейси“? Защото е факт, че казахте, че ФАА има склонността да предприема подобни действия и че не можете да ги накарате да ви сътрудничат и в най-малка степен по отношение на случая с командир Роузън. Казахте още, цитирам: „Както изглежда, те са взели твърдото решение да го разорят, да го съсипят напълно“.
— Е, може малко да съм попресилил приказките.
— Добре. Всички го правим от време на време. Но ще бъдете ли така любезен да кажете на горкото стажантче-адвокатче от провинцията, което не разбира реалния свят, къде в тези изявления един разумен мъж или жена ще намерят някакви индикации, че в момента е в ход някакъв т.нар. деликатен валс, който би могъл да доведе до добро решение за командир Роузън, изключая съдебен процес?
„Е, сега вече имаме изстрадана, снизходителна въздишка“ — рече си Грейси, докато го слушаше как прехвърля слушалката към другото ухо, сякаш се опитваше да подреди мислите си, докато обмисля как да обясни атомната физика на селския идиот.