Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Здравейте, тук е кулата на база „Перперикон“. Приемате ли?
— Тук ескадрилата на първокурсниците на „Перперикон“, аз съм командващ кадет Габриела Каменова. Очакваме по-нататъшни наставления!
— Добре, кадет Каменова, според разпоредбите на командването, вашата част приема названието „Пилетата“, разбрано ли е?
— Да, Сър! — отговори Габриела, леко разочаровано. По канала, на който само те можеха да си приказват, останалите от отбора разменяха реплики на негодувание:
— Пилетата ли? Ама че тъпо име!
— Защото сме първи курс! Това е унизително!
— Пилета, заходете за кацане към писта дванадесет! — продължи гласът по радиото.
— Тук Пилета, прието! — отговори Габриела. Петнадесетте Хигруса кацнаха един след друг на пистата и бяха насочени към хангарите. Там вече стоеше паркирана ескадрила от изтребители Ягуар 7 на кадетите от втори курс. От всички единствено първокурсниците използваха Хигруси, които изглеждаха като анемични в сравнение с ягуарите.
Докато разглеждаше отблизо могъщите машини, Алекс се замисли, че тактиката трябва да е предвидена по такъв начин, че те да се изправят срещу първокурсниците на „Мадара“. Нямаше да има никаква полза, ако попаднеха в битка срещу по-горен курс. Това означаваше, че срещата му със Стийв беше повече от сигурна по време на това състезание.
До началото на сблъсъка имаше два часа и всички трябваше да отидат в залата за брифинг, за да се запознаят с полевата ситуация и тактиката. Преди брифингът да започне, кадетите се тълпяха в голямата зала и си приказваха помежду си главно за предстоящото състезание. Алекс успя да различи познати лица:
— Вижте, това са Зак и Мегън! — каза той на Силвия и Габриела. Тримата се отделиха от групата си и отидоха при своите приятели.
— Как е положението? — попита Алекс, забелязвайки, че Мегън изглежда нещастна, а Зак имаше загрижен вид.
— Мисля, че ни е хванала сценичната треска! — заяви Зак.
— Защо така? — попита със загрижен той Силвия.
— Аз отново ще пилотирам страйкъра, в който ще е отряда на Зак — смотолеви Мегън. — Просто е голяма отговорност. Ако някой от вас го свалят, отстраняват само него, ако мен ме свалят, целия взвод на Зак ще отпадне, без дори да са имали шанса да покажат какво могат.
— Да, но само теб не те свалиха на миналото състезание! — опитваше да я ободри Зак.
— Знам, но просто се притеснявам! — в този момент високоговорителите пропукаха и друг младежки глас оповести:
— Моля всички кадети да заемат местата си, брифингът започва!
Алекс, Силвия и Габриела трябваше да оставят Зак и Мегън и да се насочат към местата, предназначени за пилотите на изтребители от първи курс. Там вече се намираха техните съотборници. В далечината Алекс забеляза как Зак сяда при своя взвод, а Мегън при пилотите на страйкъри, сред които беше и Джери, който изглеждаше в приповдигнато настроение.
Отпред имаше широк подиум с продълговата маса, на която се намираха командирите. Това бяха най-отличилите се кадети за целия период на обучението си. Те всички бяха четвърти курс и след края на игрите вече нямаше да са кадети, а дипломирани офицери от флота. В средата на масата седеше главнокомандващият на име Солор Дейн — слаб и висок младеж с бледо лице и дълга руса коса. Сините му очи гледаха с проницателно изражение през фини правоъгълни очила. Алекс го наблюдаваше, докато заемаше мястото си. Солор имаше елегантни, но властни маниери, на човек, който чувства, че превъзхожда повечето хора. Обучаваше се за пилот и командир на голям кораб — същата специалност като Мегън и Джери. До него отляво седеше момче, което на пръв поглед изглеждаше като пълната противоположност. Ерик Места имаше тъмна кожа и очи, едра мускулеста фигура, която изпълваше униформата по шевовете. Прическата му беше тип канадска ливада, подобна на тази на Зак, каквато имаха много от пехотинците. Не представляваше трудност да се предположи, че Ерик щеше да командва сухопътните сили. Отдясно на Солор Дейн стоеше красиво момиче на име Маргарита Филипова. Тя имаше права кафява коса, пъстри светли очи и носеше познатата униформа на кадет — пилот от „Перперикон“. Алекс веднага се досети, че тя е командващият на флотилията от космически кораби и изтребители. Отстрани на Маргарита и Ерик стояха съответно още по трима кадети, представляващи по-долните звена от йерархията на командването.
Солор Дейн се изкашля в микрофона, за да привлече вниманието и след като в залата се възцари тишина, започна:
— Здравейте всички! — гласът му, макар и достолепен, все пак звучеше младежки. — Искам първо да кажа, че за мен е голяма радост и чест факта, че в края на обучението ми като кадет бях избран да предвождам отбора на „Перперикон“. Радостта ми би била по-голяма единствено, ако успеем да извоюваме шампионската титла!