Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Професоре, знаете ли, че има забрана за кораби да пътуват в пограничната зона, ако са по-малко от осем на брой в група?
— Знам.
Лао Ян се усмихна и отново се отпусна в креслото си.
— Явно сте уверен, че никой от нас не може да Ви засече, но бихте ли бил толкова сигурен, ако трябва да се изправите срещу аркусианците и да заложите живота на пилотите си? Защото аз точно това ще трябва да направя.
— Бях откровен с Вас, адмирале. Обясних Ви тестовете, които направих, за да докажа качествата на оборудването си. Но за съжаление ултимативният тест — да изправя моите заглушители срещу аркусианските радари и скенери, може да бъде направен само в реална бойна обстановка… от Вас.
Докато чакаше новини в командната зала на „Перперикон“ Лао Ян отново и отново прехвърляше в паметта си разговора с професора. Дали не беше прибързал, като му се довери? Дали не трябваше сам да подложи заглушителите на повече тестове? Взе решението да изпрати двата ягуара, защото времето ги притискаше. Оставаха три дни до игрите, които двамата с адмирал Стаматов се молеха отчаяно да бъдат отменени. Президентът обаче категорично отказваше тази традиция да бъде нарушена, говорейки, че това би означавало открито да се признае, че има проблем със сигурността. Което пък щяло да навреди на морала и на икономиката, а най-вече, мислеше си Лао Ян — на неговото преизбиране за президент. Тъй като не можеха да разчитат на надеждни разузнавателни данни от централното командване, двамата с адмирал Стаматов решиха да използват собствените ресурси на Седми флот, за да разузнават и да се сдобиват с информация за действията на аркусианците в близост до граничната плоскост. Това беше пряката отговорност на Лао Ян и на „Перперикон“, откъдето се извършваха всичките разузнавателни полети във вътрешността на Тъмния сектор.
Тази операция криеше най-големи рискове от всички, провеждани досега. На двамата най-добри пилоти им беше наредено да изоставят досегашните си изпитани методи и да се приближат много повече до врага, разчитайки единствено на новите заглушители. Ако оборудването ги предадеше, те щяха да са прекалено близо, за да могат да се измъкнат. Минутите се точеха като часове и Лао Ян, който приемаше винаги всичко изключително спокойно се хвана, че е изнервен и напрегнато потропва с единия си крак в пода. Изведнъж радиомълчанието беше нарушено. Чу се пропукване във високоговорителите, което прозвуча като внезапно избликване на гейзер от живот:
— Тук „Маверик“ до „Перперикон“.
— Тук „Балистик“ до „Перперикон“, приемате ли? — всички в командната зала спонтанно нададоха радостен възглас. Те до един преживяваха напрегнатите часове в болезнена неизвестност за съдбата на двамата пилоти.
— Тук „Перперикон“ — отговори Лао Ян. — Прибирайте се, деца! Прибирайте се веднага! Край!
Глава 26 — Късмет и успешен лов!
Алекс бе обгърнал с една ръка Силвия, която седеше до него на дивана, докато Мегън се опитваше да разреже голяма сметанова торта в средата на масата. Зак шумно разказваше някаква история от последното му упражнение по полева подготовка, докато Габриела, Златина и Арвин го слушаха, наслаждавайки се на ентусиазма му. Намираха се в апартамента на Арвин, където на големия тридевизор течеше някакво безинтересно клюкарско предаване. Те го оставяха да работи, защото не искаха да пропуснат момента на тегленето на жребия за финала на игрите, който щеше да определи в каква последователност трите отбора ще мерят сили помежду си. Всички се надяваха да се падне така, че първата среща да е между „Хелзинг“ и „Мадара“. Тогава отборът на „Перперикон“ щеше да има предимството, да наблюдава съперниците си, преди да се изправи срещу тях.
Докато водеха оживен разговор, Алекс дочу от холограмния екран:
— А сега е време да се прехвърлим при Марио Анджело, с когото ще водим тазгодишния финал на военните игри! Здравей, Марио!
— Здравей, Фил, как сме днес? — докато двамата водещи си разменяха безсмислени реплики, всички насядаха около масата, където стоеше разположен триизмерният екран и започнаха напрегнато да наблюдават какво се случва.
— И така време, е за дългоочаквания жребий, който ще определи последователността на срещите тази година. Както знаете, финалисти са отборите на „Мадара“, „Хелзинг“ и „Перперикон“!
— Как мислиш, Марио, не е ли жалко, че „Еверест“, които спечелиха шампионската титла през последните две години, не успяха да се класират за финала?
— Да, Фил, вярно е, че най-добрите от отбора им бяха във випуска, който завърши миналата година, но аз лично очаквах да се класират поне за финалната тройка!