Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— А що се отнася до това — и Стаматов посочи снимката, — явно, е, че аркусианците на Гразър строят фабрики за производство на космически бойни единици, вече и на самата повърхност на Хелена 9. Не само щурмови кораби и изтребители, но и средни и тежки кораби…
Докато говореше, снимките на монитора се сменяха, показвайки вече нарасналата космическа флотилия на орбита около планетата. Виждаше се и мистериозната орбитална станция, която първоначално привлече вниманието на флота. Сега тя изглеждаше така, сякаш към нея бяха добавени поне още дузина нови модули, които ѝ придаваха още по-внушителен вид.
— Това там според нас са казарми! — каза Ян, сочейки група малки постройки на повърхността на планетата. — А на следващата снимка се виждат две фабрики, които произвеждат танкове и други видове бронирана сухопътна техника — изображението на екрана се смени още веднъж и в по-близък план можеше да се види част от готовата продукция — наредени един до друг стотици аркусиански танкове.
— Мислиш ли, че подготвят инвазия? — каза Лао Ян, като въпросът му даваше по-скоро тема за размисъл, отколкото изискваше директен отговор.
— Все още силите им са твърде малко, за да е пълномащабна инвазия. Само няколко кръстосвача от Седми флот могат да сразят тази флотилия.
— Може би не инвазия, но атака?
— Възможно е да ни атакуват с малка част от корабите си, а след това да използват укрепените си позиции около Хелена 9 за да отбият евентуални ответни действия.
— Да, звучи по-вероятно! — съгласи се Лао Ян. — Трябва да сме нащрек!
— Налага се да сме особено бдителни по време на игрите. Твърде вероятно е точно тогава да решат да ни атакуват!
— Вече сме взели допълнителни мерки за сигурност, но най-добре беше да ги отменим — промълви Лао Ян.
— За съжаление сме в изборна година и всяко нещо се превръща в политически въпрос. Надявам се да не платим твърде висока цена…
Алекс се събуди много рано сутринта в неделя в средата на месец юни. Финалът на военните игри логично се предвиждаше винаги за последния месец от учебната година. Извъртайки се настрани, Алекс видя нежния силует на Силвия, която още спеше на леглото до него. В сумрака, огненият водопад на косата ѝ изглеждаше почти сив. Докато спеше, лицето ѝ издаваше спокойствие и невинност. Алекс се изправи и тихо облече униформата си, след което съвсем леко целуна Силвия по главата, преди да излезе от стаята. Както преди първото му упражнение по бойно пилотиране, така и сега се движеше сам по пустите коридори на кръстосвача. Харесваше му да чува ехото от собствените си стъпки, нещо, което беше невъзможно през деня, когато по коридора се движеха стотици хора. Този път Хигрусите на първокурсниците стояха приготвени в хангара на докинг-станция три. Докато преминаваше през входната врата, го огря необичайна светлина, влизаща през тесните прозорци на хангара. Източник на това сияние бе отразяващата повърхност на планетата Хепсия, около която гравитираше „Перперикон“. Пред един от прозорците Алекс забеляза стройния силует на момиче в кадетска униформа. Веднага я позна — беше Габриела. Тя стоеше с лице към прозореца, но когато чу стъпките му се извърна.
— Този път те изпреварих… — каза тя многозначително. Алекс застана до нея, вглеждайки се в повърхността на планетата. Беше неприветлива сива пустиня, осеяна с кратери и скали. На нея не би могъл да съществува какъвто и да било живот, но хората поддържаха изкуствена атмосфера с помощта на силово поле. Освен за военни учения Хепсия се използваше и за добив на минерални ресурси, а също и като укрепена позиция в близост до границата. На нея живееха постоянно едва няколко хиляди души.
— Поне вече знам, че не съм единственият, който се чувства по същия начин, както преди първото ми излитане в открития космос — усмихна се Алекс.
— Да, тогава беше първият ни полет. А сега какво е? Защо имам чувството, че е толкова важно?
— Сега… ще е първата ни битка — отвърна спокойно Алекс. Габриела го погледна с разбиране.
— Ако трябваше да е срещу „Хелзинг“…
— Тогава щеше да е просто състезание. Както срещу „Дунав“. Но след всичко, което се случи… срещу „Мадара“…
— Ще бъде битка!
— Да…
В този момент двамата чуха как вратата се отваря и се обърнаха. Беше Силвия, която скоро се присъедини към тях. Алекс нежно я прегърна през рамото.
— И ти се събуди по-рано, а? — попита я Габриела.
— Да, не знаех къде да отида и реших да дойда тук. Нямах представа, че ще ви намеря.
— Неспокойна ли си? — попита Алекс.