Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Стан, можеш ли да ми кажеш на кой изтребител от противниковия отбор има надпис „Джаксън“ отляво, точно до люка на кокпита?
— Започвам сканиране и обработка на информацията…
— Побързай! — извика Алекс усещайки, че си губи времето и битката тече без негово участие. На всичкото отгоре всеки момент някой свободен изтребител на „Мадара“ можеше да го атакува и тогава щеше да е ангажиран в нов въздушен бой, вместо да преследва Стийв.
— Имаме положителен резултат… — преди да чуе отговора, той трябваше да направи рязка избягваща маневра. С висока скорост отгоре и отзад към него се спусна изтребител на „Мадара“. Точно това, от което се опасяваше, се случи. Противникът имаше предимството на по-голямата височина. Алекс се опита да се измъкне по същия начин като преди малко, но настоящия му противник се оказа много по-добър и успя да запази изгодната си позиция.
— … Изтребителят, маркиран с надпис „Джаксън“ се намира на шест часа! — довърши докладът си Стан.
— Мамка му! — изруга Алекс. Това означаваше, че не друг, а именно Стийв го държеше на мушката си в този момент. Беше се разсеял и това го постави в неблагоприятна позиция. Опитваше всичко по силите си, за да се измъкне, прилагаше избягващи маневри с огромно „G“ пренатоварване. Имаше моменти, в които погледът му почти напълно притъмняваше, но Стийв съумяваше да го следва неотлъчно. Не след дълго дойде и първото попадение. Двамата продължаваха да се гонят, когато Алекс забеляза на комуникационния дисплей, че някой се опитва да се свърже с него по затворена честота. Знаейки, че е против правилата, той все пак отвори честотата. В слушалките си чу неприятния, злорадстващ глас на Стийв:
— Слаба работа, Алекс, ако това беше истински въздушен бой, в момента вече щеше да се рееш на парчета над скалистите планини ха-ха.
Алекс затвори честотата. В момента смяташе, че последното нещо, което му трябва, е да влиза в словесни пререкания със Стийв. Трябваше да измисли начин да се измъкне от преследването и на свой ред да започне да атакува. Рязко намали тягата на двигателите, като същевременно повдигна носа на изтребителя нагоре. Този рискован ход подейства като внезапна спирачка. Стийв прелетя под него, озовавайки се точно на дванадесет часа. Алекс веднага възобнови подаването на тяга към двигателите. На изтребителя му трябваха няколко секунди, за да навакса скоростта, но Алекс съумя да запази изгодната си позиция. Сега вече преследваше Стийв, който правеше всичко възможно, за да се измъкне. Маневрите му бяха изкусни и изпълнени със скорост на предела на възможностите. Алекс успяваше да го следва, но както докато бягаше, така и в момента, си даде сметка, че това е може би най-силния противник, срещу когото се бе изправял до сега. В опит да се измъкне, Стийв реши да повтори собствената му маневра, рязко намалявайки скоростта си. Алекс обаче очакваше това и реагира навреме връщайки дроселът назад. Така при ниска скорост, успя лесно да маркира Стийв два последователни пъти. Миг по-късно бясното преследване се възобнови. Двамата пилотираха Хигрусите си с невиждано ожесточение. С огромни усилия, Алекс успяваше да се задържи на атакуваща позиция. Знаеше, че му е нужно още само едно попадение, за да победи. Стийв обаче предприе отчаяна стратегия снижавайки се много ниско сред скалите. Двамата летяха с бясна скорост в улея на един назъбен каньон. Алекс отвори отново честотата, надявайки се да вразуми Стийв: