Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Ами… днес ще се изправя срещу бившите си съотборници… ще се справя!
— Всички ще се справим! — заяви Габриела.
Въпреки, че имаше много общо със ситуацията в началото на учебната година, Алекс си даде сметка, че причините да се чувства така сега са коренно различни. Преди, стоеше до изтребителя, на който бе изписано фамилното му име и си мислеше колко много значи това. Мислеше си, че на подобен изтребител, със същото това име на него, баща му Юлиян Стаматов е правил велики подвизи, бранел, е човечеството и е писал историята. Съзнанието му бе изпълнено от чувството, че да носи това име е голяма чест и отговорност и той трябва да се справи изключително добре, за да не го посрами. Сега, след близо девет месеца във флота, стоейки на същото това място осъзна, че съвсем други мисли го вълнуват. Отново чувстваше, че не бива да се посрами. Но този път извърна глава и погледа му се спря на лицето на Силвия, подпряла се на рамото му, загледана в пространството навън. Сега щеше да се сражава, за да защити момичето, което обичаше, достойнството на приятелите, с които прекара почти неразделно последните девет месеца и най-вече собствено си достойнство. Беше сигурен, че някъде там, над сивия пустинен пейзаж на Хепсия, ще срещне Стийв и тогава загубата не съществуваше като вариант. Трябваше да победи! Независимо от изхода на състезанието, той трябваше да спечели тази лична битка на всяка цена.
Звукът от отварянето на механичната врата на хангара ги накара да се обърнат назад. Те останаха изненадани, когато видяха командир Кърт да влиза, държейки чаша ароматно кафе.
— Я, кой не може да спи до късно днес? — каза той с леко шеговит тон. — Да не би да са ви омекнали коленете преди великата битка с „Мадара“? — попита той и в думата „велика“ се усещаше едва доловима ирония. Сякаш този стар космически вълк, преживял стотици истински битки с аркусианците, се надсмиваше над тяхната лична драма и незначителността на притесненията им относно състезанието срещу „Мадара“.
— Много искаме да победим, сър! — каза Алекс.
— Разбирам! И аз не по-малко от вас искам да победите! Е, добре де, може би не се вълнувам чак толкова много, но ми се иска да покажете на връзкарчетата от „Мадара“ кой е най-добрия.
— Ще дадем най-доброто от себе си, сър! — заяви Габриела.
Кърт отпи от кафето си, след което се загледа в повърхността на планетата отпред. Силната светлина огряваше лицето му, придавайки още по изострен вид на дълбоко врязаните бръчки.
— Разбирам как се чувствате… — промълви този път с по-дълбок и замислен тон.
Всички се вгледаха в него озадачени.
— Горите от ентусиазъм и от желание да победите. Настървени сте допълнително от нотката на лична вражда между вас и някои кадети от „Мадара“ — Кърт направи кратка пауза, но нито един от тримата не се обади. Стояха и чакаха да довърши мисълта си.
— Това е нож с две остриета. От една страна, личните ви чувства ви мотивират да се стараете повече по време на упражненията и да се раздавате на състезанието. От друга страна обаче емоциите понякога могат да замъглят преценката ви, която е от решаващо значение за оцеляването на бойното поле — Кърт отново отпи от кафето си, след което продължи:
— Вие тримата бяхте най-добрите ми ученици през изминалата година…
— Благодарим за оценката, сър! — каза Габриела с учтив тон. Кърт нямаше навика често да раздава комплименти.
— През тази първа година във флота научихте много неща. Как да летите на космически изтребител, научихте бойни маневри, тактики, противодействия, но днес ви предстои най-важният урок. Ще трябва да се научите как да управлявате емоциите си, така че винаги да работят във ваша полза, а не във ваша вреда. Ако съумеете да постигнете това, съм сигурен, че останалите ви способности са достатъчни, за да се справите.
Постепенно хангара започна да се изпълва с кадети, които заприиждаха с наближаването на часа за упражнението. Те трябваше да излетят със своите Хигруси и да кацнат на летище, което беше част от военна база на планетата Хепсия. Тази база щеше да бъде владение на кадетите от „Перперикон“ по време на състезанието.
В седем и половина сутринта всички кадети бяха на линия и командир Кърт им даде заповед да се качват по Хигрусите и да отлитат за базата. Оттам нататък, до края на деня, те щяха да приемат заповеди не от него, а от командването на техния отбор, състоящо се предимно от кадети четвърти курс. Целият отбор пилоти първокурсници летеше в делтовидна формация, предвождана от Габриела. Спокойното им пътуване до планетата отне около петнадесет минути, след което те започнаха да се снижават към повърхността. В този момент по радиостанцията се чу младежки глас: