Игрите на Палача [bg]

Взеха колата на Фицдуейн, но караше Мечката. Отбиха от магистралата и тръгнаха нагоре към Хайлигеншвенди. Пътят чернееше на светлината на фаровете, но отстрани имаше купчини сняг и лед. Колкото по-нагоре се качваха, толкова по-заснежен ставаше пътят. Откак бяха напуснали базата на Проекта „К“, почти не говориха, освен ако не се смята обаждането на Мечката в управлението на полицията.

— Шефът е сърдит, че сме тръгнали, без да се обадим — каза той, след като приключи разговора.

Фицдуейн само изсумтя. Едва когато навлязоха в селото, отвори уста:

— Кой е поставил охрана на врени?

— Беат фон Графенлауб уреди това — каза Мечката. — Колкото и да си разочарован, не са от „Вейбон Секюрити“, а от някаква служба за лична охрана от Джързи. Работят основно с бивши военни като САС, Чуждестранният легион и други.

— Знам ги, известни са. Кой конкретно се грижи за Врени?

— Някой си Зангстер — каза Мечката. — Нашите разправят, че си го бива, но е вкиснат, защото Врени, не само че не ги пускала да влязат, ами не им давала да припарят на по-малко от сто метра от къщата.

— Горкото момиче — каза Фицдуейн, — опитва се да не събужда подозренията на врага. Я спри за малко тук — посочи той една телефонна будка. — Ще й се обадя, че отиваме, за да не вземе да получи инфаркт.

Фицдуейн стоя пет минути на телефона. После се показа и махна на Мечката да отиде при него.

— Телефонът не отговаря. Обадих се в централата и оттам ми казаха, че няма повреда по линията.

Те се спогледаха.

— Имам номера на службата за охрана — каза Мечката. — Телохранителите докладват редовно, а и службата ги проверява. Би трябвало да знаят, ако нещо не е наред.

— Действай, тогава — каза Фицдуейн.

Докато Мечката говореше, той крачеше нетърпеливо напред-назад на студа. Като затвори телефона, Мечката изглеждаше по-спокоен.

— Зангстер е докладвал преди около петнадесет минути, а преди десет минути са му правили проверка от службата. Всичко е наред.

Фицдуейн не беше убеден.

— Имаш ли някакво оръжие и за мен?

— Разбира се — каза Мечката, отвори багажника на колата и подаде на Фицдуейн един лост.

— Вече се чувствам почти в безопасност — изръмжа Фицдуейн.