Без светлина [bg]

— Мъртъв.

— Получил инфаркт, докато ловял риба. — Бъртъл внимателно го наблюдаваше.

— Инфаркт. — Лицето на Шек беше неподвижно, но личеше, че мислите му далеч изпреварват изречените думи. — Кога е станало?

— Умрял е в понеделник някъде следобед или вечерта. Намерили са го вчера, а снощи са докарали тялото му в Хюстън.

— Кога за последен път си говорил с Калатис?

— Същата нощ, когато е умрял Безъм, макар че тогава никой от нас не го знаеше — излъга Бъртъл. Шек, особено пийналият Шек, не трябваше да знае за срещата в галерията предишната вечер. — И Фийбър беше там. Искаха да научат дали смъртта на Тислър не е предизвикала разследване, нещо като лов на вещици вътре в отдела. Опасяваха се да не би Тислър да е оставил нещо уличаващо.

— А той оставил ли е?

— Не знам — рече Бъртъл. — Но знам, че не биваше да го изнудват. Там са сбъркали.

— Е, човекът явно си е падал по негърските дупета. Видях ги ония гадни снимки.

Бъртъл не пропусна тази забележка. Рожбите на Калатис се самоизяждаха помежду си. Те всички бяха като скорпиони. Шек явно знаеше, че са шпионирали Тислър, може би и той лично беше участвал. Бъртъл се питаше що за параноя бе обхванала тези хора. Нима винаги живееха с опасението, че те самите могат да бъдат следващите? Една-единствена дума на Калатис беше достатъчна да ги превърне от победители в жертви. Сигурно това доста зле действаше на нервите.

— Застрелял се е двайсет и четири часа след като са му показали ония снимки — многозначително каза Бъртъл.

Шек сви рамене, поусмихна се и поклати глава. Този му жест вбеси Бъртъл и той отпи от бирата, за да не изрече нещо излишно.

— Защо ме извика? — попита го Бъртъл.

Шек се бе облегнал на тапицираната скамейка, отпуснал гръб срещу едно от страничните прозорчета и вдигнал единия си крак върху тапицерията. Държеше бирената си бутилка с два пръста и наклонил глава, наблюдаваше внимателно Бъртъл, сякаш се опитваше да съзре някакво слабо място в него. Май искаше да каже нещо, но все още се съмняваше дали няма да сбърка.

— Не знам каква е твоята игра, Бъртъл — рече Шек. Сега вече не се усмихваше. Като че ли се настройваше за някакъв сблъсък с типичния нахакан маниер на някой грубиян.

Сърцето на Бъртъл заби силно и той усети как го облива гореща пот. Нарочно не отпи от бирата в този момент. Шек явно усещаше какво става в него. Бъртъл просто го гледаше. Дори не преглъщаше, макар да усети как слюнката се насъбра към гърлото му. Не продума нищо. Нямаше да се остави Шек да го предизвика да говори. Ако Шек си бе наумил нещо, той трябваше да му го каже. Бъртъл нямаше никакво намерение да улеснява Брус Шек.

— Доволен ли си от парите, които получаваш от тази операция? — попита Шек.

— Защо питаш?

— Доволен ли си?