Вечната нощ [bg]

- Не - отвърна тя бързо. - Трябва да вървим. Да продължим да се движим.

- Може да е нещо.

- Какво?

- Не знам. Затова трябва да погледнем. Вече няколко киломе­тра не виждам никакви вампири покрай пътя. Според мен става да хвърлим едни бърз поглед.

- Бърз поглед - натърти Нора, все едно можеше да го накара да я послуша.

- Хайде, хайде - отвърна й той. - Ти самата искаш да разбереш. Освен това използват светлина, нали така? Значи са хора.

Тя отби от лявата страна на пътя и изключи двигателя. Изля­зоха от колата, но бяха забравили, че вътрешните светлини се включват при отварянето на вратите. Затвориха вратите, без да ги хлопват, застанаха прави и се заслушаха.

Роторите продължаваха да се въртят, но забавяха. Двигателят на хеликоптера бе току-що изключен. Гюс държеше автомата си малко настрани, докато се изкачваше по буренясалия каменист наклон; Нора го следваше малко вляво.

Като стигнаха горе, забавиха ход и надникнаха над мантинела- та. Чопърът беше на стотина ярда по-надолу по магистралата. Не се виждаха коли. Перките спряха да се въртят, обаче светлините продължиха да огряват пътя отсреща. Нора различи четири силу­ета, единият от които беше по-нисък от останалите. Освен това видя, без да може да е напълно сигурна, как пилотът, най-веро­ятно човек - както можеше да се предположи заради светлината - като че остана в кабината. Чакаше нещо. Какво чакаше? Скоро да излети отново?

Нора и Гюс пак се снишиха.

- Среща? - попита Нора.

- Нещо от сорта. Нали не мислиш, че това е Господаря?

- Не мога да кажа.

- Единият беше дребен. Като дете.

- Аха...

Нора закима утвърдително... и внезапно престана. Рязко вди­гна глава и този път се показа над мантинелата. Гюс я задърпа за колана, но не и преди тя да успее да се увери кое е чорлавото мом­че на пътя.

- Боже мой.

- Какво? Какво те прихваща, по дяволите? - попита Гюс.

- Трябва да идем там - отговори Нора и издърпа меча си.

- Да бе, сигурно. Щом казваш. Обаче какво ще...

- Ще убием възрастните, но не и детето. Просто не бива да ги оставим да се измъкнат.

Нора се изправи и излезе на пътя, преди Гюс да смогне да се на­дигне. Тя тичаше право към хеликоптера и той я догони с усилие. Нора видя как двете по-едри фигури се обръщат към нея, преди да е произвела някакъв доловим шум. Вампирите бяха засекли то- плинното й излъчване и бяха усетили сребърния меч. Спряха и се върнаха при хората. Единият грабна момчето и опита да го вкара в хеликоптера. Канеха се да излетят отново. Моторът заработи и отново се разнесе хидравличният вой на перките.

Гюс почна да стреля. Първо се прицели в дългата опашка на машината, после мина на кабинката за пътниците. Това се оказа достатъчно да отдалечи вампира с момчето от чопъра. Нора вече бе изминала половината разстояние. Гюс стреля нашироко вляво от нея и попадна в кабината. Стъклото не се строши. Куршумите минаха чисто през него и след миг вътре бликна червен фонтан.