Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Техните танкове бяха готови да навлязат в Кувейт, след като Руфти неутрализираше американската заплаха. Разрушавайки петролопровода, той щеше да предизвика вътрешна криза в Съединените щати, която нямаше да им позволи да се противопоставят на нападението. Кувейт щеше да падне за няколко дни, а Саудитска Арабия за седмица или малко повече. Няколко заредени с антракс ракети «Скъд», изстреляни по Тел Авив и Ерусалим, и войната щеше да свърши. Америка нямаше да има бази, откъдето да отвърне на огъня, и едва ли щеше да прибегне до употребата на ядрени оръжия, за да изгони иракчаните и новите им съюзници иранците.
Без петрол от Аляска и със стратегически резерв само за един-два месеца, Съединените щати щяха да бъдат принудени да сключат сделка с новосъздадения триумвират в Близкия изток — Иран, Ирак и ОАЕ. Руфти прогнозираше десетократно увеличение на цената на петрола. И това беше само началото. Той се виждаше как става един от най-богатите хора в света. И тъй като под горещите пясъци на Емирствата имаше милиарди барели петрол, мечтата му несъмнено щеше да се сбъдне.
Само проклетият самолет да излетеше и да се отправеше към Абу Даби.
Телефонът в облегалката за ръце изблея като агне — дискретно чуруликане, което Руфти едва не пренебрегна във вълнението си. Той отговори на четвъртото позвъняване.
— Какво?
— Сър, обажда се Тарик.
След Абу Алам Тарик беше най-довереният му лейтенант. Той бе останал сирак по време на жестоката гражданска война в Ливан и бе израснал сред смърт и омраза в лагери за бежанци. Беше непоколебимо предан и не притежаваше абсолютно никакъв морал. Абу Алам убиваше с трескавата потребност на пристрастен, но Тарик изпълняваше задълженията си с хладнокръвието на професионалист. Руфти го бе изпратил в болницата като подкрепление на кюрдския идиот.
— Какво има?
— Пътувам към летище «Хийтроу» и преследвам синьо бентли. — Гласът му бе изменен от връзката по мобилния телефон. — Скоро след като кюрдът се качи в стаята на Худари, двама души напуснаха паркинга на болницата. Две жени, едната европейка, а другата арабка. Лицето на арабката беше забулено с фередже. По-рано ги видях да влизат в болницата. Колата по всяка вероятност е на арабката, която шофира дотук, но когато тръгнаха, зад волана седна европейката. И не познаваше контролните уреди.
— Не го увъртай — сряза го Руфти.
— Мисля, че дрехите са маскировка и преследвам Худари, който се опитва да избяга от страната.
— Сигурен ли си? — Проблясъкът на надежда, предложена от Тарик, напомни на Руфти, че не е ял цели трийсет минути. Той позвъни на стюарда и продължи разговора по телефона. — Наистина ли е Худари?
— Инстинктите ми го подсказват.
— На какво разстояние си от «Хийтроу»?
— Само на десетина минути от главните порти. Подозирам, че са се отправили към международния терминал номер четири.
— Да, да, чакай да помисля. — Нямаше време да се организира атака, преди Худари да влезе в охраняемия периметър на летището. Руфти трябваше да задържи Худари в Лондон няколко часа, достатъчно, за да стигне до ОАЕ и да приведе в действие своята част от преврата. — Имаш ли експлозиви?
— Имам само няколко гранати — призна Тарик. Гласът му заглъхна, когато радиовълните на мобилния му телефон се срещнаха с пулсиращите радарни лъчи, разпространявани от летище «Хийтроу».
— Идеално — засия Руфти. Стюардът сложи цяла сьомга пред него. Месото на рибата беше толкова розово и крехко, че цепнатината от едната и страна приличаше на интимните устни на жена. — След като затворя, обади се на онзи кюрдски тъпак и предай заповедите ми. Ето какво искам да направиш…
Бентлито бе видяло най-хубавите си дни преди едно десетилетие, но все още предизвикваше уважение, докато се движеше по магистралата източно от «Хийтроу». Милисънт вече се бе запознала достатъчно добре с автомобила, за да респектира другите шофьори да и дават предимство в оживеното движение. Камион с ремарке натисна клаксона си заради агресивното и шофиране, на което тя отвърна с неприсъща за лейди псувня и показа среден пръст. Милисънт се извини на Халид за жеста, но обясни, че досега никой не се е оплакал, докато е карала толкова войнствено нейния ролс-ройс «Силвър Клауд».
Халид мълчеше през по-голямата част от пътуването и се бореше с болката, която пронизваше като мълния гърба и краката му. В един момент успяваше да се овладее благодарение на силната си воля, а после изведнъж агонията надделяваше. Трябваше да мисли за толкова много неща и да прави планове, но съзнанието му беше твърде замъглено, за да се съсредоточи. От време на време усещаше погледа на Милисънт Грей, но не можеше да се реши да се обърне и да я погледне.