Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Колата зави по пътя за летището и моравите и храстите от двете страни отстъпиха пред обширни пространства асфалт и складове от гофрирана стомана. Милисънт следваше пътните знаци към терминала за международните излитащи самолети и изпреварваше автобусите, които преобладаваха по тесния път. Ауспусите им бълваха облаци пушек.
— Коя авиолиния? — попита тя, докато се приближаваха към терминала.
— Няма значение — неспокойно отговори Халид и изхлузи фереджето от главата си. — Щом вляза вътре, ще се обадя да ми запазят място за първия полет до Абу Даби.
— Сигурен ли сте? — Милисънт спря до бордюра, пред една от многобройните врати на «Бритиш Еъруейз», откъдето излизаха десетки неугледно облечени хора, приключили с кратката си екскурзия в Европа. — Мога да ви закарам в друга болница или в травматологията тук, на летището. Убедена съм, че там има дежурен лекар.
Халид извади хартиена кърпа от джоба на панталона си и я разгърна. Вътре имаше няколко капсули.
— Сигурен съм — каза той и ги глътна. — Запазих тези хапчета. Мисля, че е перкодан. Ще ми помогнат да издържа.
— Чакайте. Не трябваше ли да има хора от охраната?
— Това беше блъф от страна на Тревър, за да ви накара да съдействате. Едва ли е имал време да уреди подобно нещо. А сега, трябва да тръгвам. — Халид отвори вратата на колата. — Благодаря ви, лейди Грей. Мисля, че много скоро ще видите резултатите от действията си тази сутрин.
Той слезе от бентлито и предпазливо тръгна към сградата на авиолинията, без да обръща внимание на блъскащите се около него тълпи. Влезе вътре и се смеси с останалите, незабележимо лице сред хилядите пътници и изпращачи. Краката му трепереха и дрехите дращеха многобройните му рани дори през превръзките. Ако хапчетата скоро не подействаха, щеше да припадне.
Бяха му необходими няколко минути, за да си запази място за първия полет за Абу Даби на «Бритиш Еъруейз» през Рияд. Трябваше само да покаже паспорта си на ВИП фоайето, за да си вземе билет. За пръв път използваше тази дипломатическа привилегия и се закле това да не му се превръща в навик, макар да беше окуражаващо, че може да го направи.
Тревър предвидливо бе сложил шепа банкноти от двайсет английски лири в джоба на панталона и Халид си купи чадър и слънчеви очила. Той използва чадъра като бастун, за да прехвърля тежестта си на крака, който го болеше по-малко. Очилата прикриха някои от раните на лицето му и с пригладената си напред коса, Халид можеше да мине за жертва на скорошна автомобилна катастрофа.
На върха на ескалатора, точно преди рентгените на охраната, към него се приближи млада жена в синя униформа.
— Министър Худари, казвам се Вивика Смит — лъчезарно се усмихна стюардесата от «Бритиш Еъруейз». Тя беше на двайсет и няколко години, с късо подстригани руси коси и нежни очи. Вивика Смит провери паспорта му и свери информацията, която и бяха дали от билетното гише на авиолинията. Като го видя, че куца, тя извика една от електрическите колички на летището да ги закара до боинга, очакващ последния си пътник.
— Благодаря за любезността. Наистина се нуждаех от това — каза Халид. Болкоуспокояващите най-после започваха да оказват въздействие и да притъпяват болката. Докато количката се движеше по коридорите, той взе мобилния телефон на Вивика и се обади на полковник Уейн Бигълоу в Абу Даби. Старият пустинен плъх не беше в тесния си ергенски апартамент, но Халид остави съобщение на телефонния му секретар, че ще пристигне след няколко часа, и помоли Бигълоу да го чака на летището.
Натоварените с багаж пътници се отдръпваха пред количката, докато минаваше покрай безмитните магазини, безбройните вестникарски щандове и елегантните бутици, с които се гордееше терминалът. След няколко минути стигнаха до изхода. Вивика Смит скочи на земята, докара инвалидна количка, оставена до вратата, и заведе Халид до мястото му в първа класа. За да получи място там веднага, без предварителна резервация, и да накара самолетът да го чака, докато се качи на борда, струваше на Худари десет пъти повече от редовната цена на билета. Привилегиите не бяха евтини.
Халид вече не беше в състояние да остане буден и заспа блажено, докато големият боинг потегляше към пистата.