Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Така той играеше самотната си игра без оръжия и муниции, без телепринтери или камери за нощно снимане, без подкрепа и без другари. Цялата свръхмодерна техника, с която японците бяха натъпкали новия му мостик, в момента не струваше за него повече от шепа ръждясали гвоздеи. Ако ядоса човека отсреща повече, отколкото трябва, той можеше да си изпусне нервите и да го застреля. Ако се отчаеше, можеше да нареди да застрелят още един моряк. Ако усетеше, че му се додрямва, можеше да накара някой терорист да го смени, докато поспи, и това щеше да провали плана на Ларсен.
Ларсен продължаваше да смята, че Мишкин и Лазарев може да бъдат освободени тая заран. След благополучното им пристигане в Тел Авив терористите ще започнат да се подготвят за напускане на „Фрея“. Но дали ще го сторят? Дали ще могат? Бойните кораби наоколо ще ги оставят ли да се измъкнат толкова лесно? Дори ако се отдалечи от „Фрея“, ако корабите на НАТО го атакуват, Свобода може да натисне копчето и да взриви „Фрея“.
Но имаше и още нещо. Този човек с черни дрехи беше убил един човек от екипажа му. Тор Ларсен не искаше да го изпусне, той искаше да го убие. Затова говори през цялата нощ на човека отсреща, лишавайки и себе си, и него от сън.
Уайтхол също не спеше. Комитетът по преодоляване на кризата започна да заседава в три сутринта и за един час всички докладваха какво са свършили.
Из Южна Англия боботеха огромни камиони-цистерни, реквизирани от „Шел“, „Бритиш Петролиум“ и още десетина фирми, и се товареха с емулгаторен концентрат в хемпширския склад. Шофьори със зачервени от безсъние очи се взираха в нощта и бързаха празни към Хемпшир и пълни към Лоуестофт, превозвайки стотици тонове концентрат към съфолкското пристанище. Към четири сутринта складът се опразни. Десетте хиляди тона държавен резерв бяха прехвърлени на източното крайбрежие.
Докарани бяха и надуваеми баражни звена, които трябваше да спират движението на разления нефт към бреговете, докато химикалите не си свършат работата. На фабриката за емулгатор бе поръчано да работи с пълен капацитет до второ нареждане.
В 3,30 часа от Вашингтон дойде новината, че кабинетът в Бон се е съгласил да задържи Мишкин и Лазарев за известно време.
— Знае ли Матюс какво върши? — попита някой.
Сър Джулиън не трепна.
— Редно е да предположим, че знае — бавно каза той. — Редно е освен това да предположим, че е възможно да се стигне до изливане на нефт от „Фрея“. Усилията ни през тази нощ не бяха напразни. Най-малкото вече сме почти готови.
— Но редно е да предположим и че щом това бъде официално обявено — обади се един служител от външно министерство, — Франция, Белгия и Холандия ще ни помолят за помощ в борбата с всяко разливане на нефт, което може да бъде извършено.
— Тогава ще сме в състояние да направим това, което е по силите ни — каза сър Джулиън. — А какво стана с разпръскващите самолети и противопожарните шлепове?
Докладът в ЮНИКОРН отразяваше какво става в морето. От устието на Хъмбър шлеповете се бяха насочили на юг към лоуестофтското крайбрежие, докато откъм Темза и дори от отдалечената военноморска база в Лий шлеповете, способни да поливат с течности морската повърхност, също бързаха за сборния пункт край съфолкския бряг.
Но не само товари се движеха през тази нощ около южното крайбрежие. Откъм извисяващите се като крепостни кули канари на Бийчи Хед „Кътлъс“, „Симитар“ и „Сейбър“, носещи опакованата, сложна и смъртоносна техника на най-подготвения екип от бойни леководолази на този свят, насочиха носовете си на североизток, за да ги откарат над Съсекс и Кент, където крайцерът „Арджил“ стоеше на котва в Северно море.
Бумтежът на двигателите им отекваше от варовиковите зъбери на южното крайбрежие и хората с по-лек сън в Ийстбоурн чуха бръмчене откъм морето.
Дванайсетимата морски пехотинци от Специалната военноморска служба, подпрени на леера, гледаха изящните си канута и сандъците с леководолазни апарати, оръжия и специални експлозиви, с техния инвентар. Те бяха стоварени на палубата.
— Надявам се — извика младият капитан трети ранг, който командваше „Кътлъс“, на застаналия до него морски пехотинец, — че тия бомбички няма да избухнат.
— Няма — успокои го капитанът от морската пехота. — Докато не стане време да ги използваме.
В една стая до заседателната зала под Министерския съвет техният старши началник се взираше в снимките на „Фрея“, направени и по светло, и по тъмно. Той сравняваше конфигурацията, която се виждаше на снимките, с получените от „Лойд“ планове и с модела на наетия от „Бритиш Петролиум“ супертанкер „Принцеса“.