Сага за Форсайтови

— Простете, чичо Джолиън; тук именно за първи път разбрах…

— Добре, добре; това място е ваше, когато й да дойдете. Изглеждате малко „лондончанка“; давали сте прекалено много уроци.

Измъчваше го мисълта, че е принудена да се изморява с разни девойчета, които дрънкат гами с дебелите си пръстчета!

— У какви хора давате уроци? — запита той.

— За щастие главно у еврейски семейства.

Джолин старши й я погледна смаян; за всеки Форсайт евреите са нещо странно и съмнително.

— Те обичат музиката и са много любезни.

— И трябва да бъдат, дявол да ги вземе! — Той я улови под ръка (лявата страна го наболяваше, щом започнеше да се изкачва) и добави: — Виждали ли сте някога такива лютичета? Разцъфнали са за една нощ.

Погледът и прелетя над поляната като пчела към цветя и мед.

— Исках да ги видите… и не позволих да пуснат кравите. — После си спомни, че тя идва тук, за да разговаря за Босини, и посочи часовниковата кула над конюшнята: — Предполагам, че той не би ми позволил да туря това нещо там… Нямаше чувство за време, доколкото си спомням.

Но тя притисна леко ръката му до своята и, вместо отговор, заговори за цветята; той разбра целта й — да не помисли, че е дошла само заради покойния й любим.

— Най-хубавото цвете, което ще ви покажа — продължи тържествено той, — е моята любимка. Ей сега ще се върне от черква. У нея има нещо, което ми напомня донейде за вас. — Не му се стори чудновато, че се изразява така, вместо да каже: „У вас има нещо, което ми напомня донейде за малката.“ Ах! Ето я и нея!

Следвана от възпитателката, чието храносмилане било разстроено преди двайсет и две години, при обсадата на Страсбург91, Холи изтича към тях откъм дъба. Спря се на десетина ярда, за да погали Балтазар, като си даде вид, че тъкмо затова е тичала. Но Джолиън старши я познаваше много добре и веднага каза:

— Е добре, миличка, ето дамата в сиво, която ти бях обещал.

Холи се изправи и вдигна глава. Дядо й наблюдаваше дяволито и двете; Айрин се усмихна, Холи загледа отначало сериозно-изпитателно, после се усмихна срамежливо, и накрая прояви много по-дълбоко чувство. Това дете имаше усет за красотата… разбираше кое колко струва! Той се зарадва, като ги видя, че се целунаха.

— Мисис Ерън, мамзел Бос. И така, мамзел, хубава ли беше проповедта?

Сега, когато не му оставаше много време, и, доколкото беше запазил известно отношение към църквата, той се интересуваше само от онази част на богослужението, която беше свързана с мира сега. Мамзел Бос протегна тънката си ръка в черна кожена ръкавица — тя бе служила винаги у добро семейства, — а тъжните очи на слабото й жълтеникаво лице сякаш питаха: „Добррре възпитана ли сте?“ Щом Холи и Джоли направеха нещо неприятно — а това не беше рядко явление, — тя им казваше: „Малките Тейлър никога не правеха така — те бяха много добррре възпитани деца“. Джоли намрази малките Тейлър; а Холи страшно се чудеше защо не може да стане като тях. „Странна душица“ — казваше си Джолиън старши, когато мислеше за мамзел Бос.

Обедът мина чудесно, а набраните от него гъби и ягоди и още една бутилка ароматно рейнско му вдъхнаха духовитост и увереност, че утре ще има непременно екзема. След обяда седнаха под дъба да пият турско кафе. Той не се огорчи, когато мамзел Бос се оттегли, за да пише неделното писмо до сестра си, чийто живот бил застрашен някога поради глътването на карфица — една случка, която тя разказваше всеки ден на децата като предупреждение, че трябва да дъвчат бавно и да внимават какво ядат. Върху килимче от каретата, постлано пред пейката, Холи и Балтазар се закачаха и играеха, а Джолиън старши, кръстосал на сянка нозе, пушеше с наслада пурата си и гледаше Айрин, седнала на стола-люлка. Лека, едва олюляваща се сива фигура, с някое слънчево петно тук-там, с едва отворени устни и тъмни, кротки очи под полуспуснатите клепачи. Изглеждаше доволна; сигурно се чувстваше добре, щом беше дошла да го види. Егоизмът на старостта не бе го обзел напълно, защото той можеше все още да изпитва радост от радостта на другите и да разбира, че колкото и да са важни собствените му желания, не са най-важното нещо в света.