Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сага за Форсайтови
Сага за Форсайтови - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сага за Форсайтови

Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:

Във викторианска Англия, стабилна и строгонравна, родът Форсайт е сред стълбовете на обществото. Богатството, натрупано от няколко поколения търговци и адвокати, осигурява охолен и спокоен живот на многобройните Форсайтови, олицетворяващи здравомислието, непоклатимите традиции и упованието в собствеността.
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 379
Перейти на страницу:

„Мила Айрин, утре ще дойда в града. Ако искате да отидете на опера, елате да вечеряме някъде спокойно…“

Но къде? От десетки години не бе вечерял в Лондон другаде, освен в своя клуб или в някой частен дом. Да! Оставаше онзи моден ресторант в Ковън Гардън!…

„Драснете ми утре сутринта до хотел «Пиемонт» дали да ви чакам там в седем часа.

От сърце Ваш Джолиън Форсайт“

Тя ще разбере, че иска да й доставиш малко радост; защото мисълта, че би могла да допусне у него копнеж да я види, му беше подсъзнателно неприятна; не беше редно толкова стар човек да си припомня навиците, за да се възхищава на красотата, особено на една красива жена.

Колкото и да бяха кратки, пътуването и посещението до адвоката го измориха. Беше и горещо, затова, след като се облече за вечеря, той полегна да си почине на дивана в спалнята. Навярно бе загубил за малко съзнание, защото се опомни с твърде странно чувство, стана с усилие и позвъни. О! Минаваше седем! И той беше тук, а тя може би го чакаше! Но замайването го обзе отново и го принуди да легне на дивана. Чу гласа на прислужничката:

— Звъняхте ли, сър?

— Да, влезте — „Не виждам ясно поради мъглата пред очите ми.“ — Не ми е добре. Донесете ми амоняк.

— Да, сър. — В гласа й прозвуча уплаха.

Джолиън старши направи усилие.

— Не, почакайте. Занесете тази бележка на племенницата ми… дамата, която чака в хола… една дама в сиво. Кажете, че мистър Форсайт не е добре… от горещината. Много се извинява, ако не отиде веднага долу, да не го чака за вечерята.

След като момичето излезе, той помисли без сила: „Защо казах «една дама в сиво»? Тя може и да е в друга рокля. Амоняк!“ Не изпадна вече в безсъзнание, но все пак не усети кога Айрин беше влязла и застанала край него, като държеше под носа му стъкло с амоняк и оправяше възглавницата зад гърба му. Чу тревожния й глас:

— Какво ви е, скъпи чичо Джолиън?

Усети смътно до ръката си лекото докосване на устните й; после вдъхна дълбоко и кихна от силния амоняк.

— Ха! — отвърна той. — Нищо ми няма. Как се озовахте тук? Слезте да вечеряте… Билетите са на тоалетната масичка. След една минутка ще се оправя.

Усети на челото си хладната й ръка; усети дъха на виолетки и остана така, раздвоен между насладата и решението да се съвземе по-бързо.

— Я гледайте! Та вие сте наистина в сиво! — каза той. — Помогнете ми да стана.

Щом стъпи на нозе, се отърси.

— Как може да припадам така! — И тръгна съвсем бавно към огледалото: „Какъв мъртвешки вид!“ Тя прошепна зад него:

— Не бива да слизате, чичо! Трябва да почивате!

— Глупости! Една чашка шампанско ще ме оправи веднага. Не искам да пропусна операта.

Но придвижването по коридора беше трудно. Какви килими постилаха из тия модерни заведения. Толкова дебели — нозете ти потъват в тях на всяка стъпка! В асансьора забеляза колко загрижена изглеждаше тя и й каза с една забележимо намигване:

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 379
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)