Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— И това означава, че Теориите на относителността грешат?
— Не, не грешат.
— Но тогава как можем да си го обясним?
— Има само едно обяснение — каза Ариана. — Аспе доказал едно свойство на Вселената. Той проверил експериментално, че във Вселената съществуват невидими връзки; че всички неща са свързани помежду си по начин, по който не сме подозирали, че материята притежава специфична вътрешна организация, за която никой дотогава нямал представа. Ако микрочастиците обменят информация помежду си от разстояние, това не се дължи на сигнал, разменен между тях. Това се дължи на факта, че те са част от едно цяло. Тяхното разделение е илюзия.
— Микрочастиците са едно цяло? Разделението им е илюзия? Нещо не схващам… Ариана се огледа, търсейки най-добрия начин да обясни смисъла на думите си.
— Виж, Томаш — каза тя, хващайки се за една току-що хрумнала ѝ идея. — Нали си гледал футболен мач по телевизията?
— Гледал съм, разбира се.
— Понякога различни камери могат да показват един и същи играч, нали? Този, който гледа различните образи от камерите и ако не знае начина, по който функционират, би си помислил, че всяка камера хваща различен играч. На една се вижда как играчът гледа наляво, на другата същият играч гледа надясно. Ако човек не познава въпросния играч, би казал, че става въпрос за различни футболисти. Но когато се вгледа по-внимателно, разбира, че всеки път, когато играчът направи жест на една страна, играчът от другия образ на мига повтаря жеста, макар и на другата страна. Това е резултат, разбира се, на една илюзия. Всъщност двете камери ни показват винаги един и същи играч, само че от различен ъгъл. Разбра ли?
— Да. Това е очевидно.
— Ами нещо подобно показва и експериментът на Аспе. Две микрочастици могат да са разделени от цяла Вселена, но щом едната се раздвижи, другата мигновено също се раздвижва. Мисля, че това се случва, защото всъщност не става дума за две отделни микрочастици, а за една и съща микрочастица. Съществуването на две микрочастици е илюзия, както и съществуването на двама играчи, хванати от две камери под различен ъгъл, е просто илюзия. Ние виждаме всъщност един и същи играч, виждаме една и съща микрочастица. На някакво по-високо равнище на реалността материалните обекти не са нещо отделно, а само проявления на едно фундаментално цяло.
Настъпи тишина.
Тензин се прокашля.
— Разнообразието на нещата и събитията, които виждаме и усещаме около нас, са различни прояви на една и съща реалност — прошепна будистът замислено. — Всичко е свързано от невидими нишки. Всички неща и събития са само отделни лица на една и съща същност. Абсолютната реалност е единството, от което се поражда множеството. Това е Брахман, това е Дхармакая, това е Дао. Свещените текстове обясняват Вселената. — Притвори очи и вдиша дълбоко. — Написано е в Праджняпарамита сутра, поемата на Буда върху същината на всичко.
Започна да рецитира напевно, сякаш редеше свещена мантра:
Томаш продължаваше да го гледа с широко отворени очи, все още скептичен.
— Така Буда е описал същината на нещата? — учуди се той. — Невероятно.
Бодхисатва спокойно го погледна.
— Чоу Чоу е казал: пътят не е труден, стига да няма искам и не искам. — Махна към госта си. — Учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.
Томаш повдигна вежди.
— Настъпи ли моментът да вляза?
— Да.
Отново тишина.
— Какво трябва да направя?
— Да влезеш.
Историкът погледна объркано будиста.
— Да вляза?
— Една дзен мъдрост казва: улови неудържимия кон на духа си — издекламира Тензин и се усмихна. — Преди пътуването трябва да се направи малка закуска, за да е леко на духа.
— Закуска ли?
— Да, но първо да пийнем чай. Жаден съм.
— Чакайте — възкликна Томаш. — Каква закуска? А Божията формула? Още не сте ми обяснили какво е това.
— Само това правих досега. Чухте ме, но не ме разбрахте.
Томаш се изчерви.
— Мм…
— Един ден Айнщайн дойде при мен и Йезуита и ни каза: срещнах се с премиера на Израел и той ме помоли за нещо. Първоначално се съпротивлявах на молбата му, но вече я приемам и искам вие да ми помогнете в този проект.