Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Въпросите, зададени от Тензин със спокоен тон, отекнаха в ушите на двамата посетители. Томаш и Ариана се взряха в стария тибетец, който стоеше пред тях, вниквайки бавно в необикновените паралели между западната наука и източния мистицизъм.
— После идва и въпросът за дуализма — подхвана отново Тензин. — Както навярно си спомняте, източната мисъл установява динамизма на Вселената чрез динамизма на нещата. Брахман в индуизма означава растеж. Самсара при будистите има смисъл на непрекъснато движение. Дао в даоизма ни препраща към динамиката на противостоящите ин и ян. Всичко си противостои и противостоящите са едно и също, две крайности, свързани от невидими връзки. Ин и ян. Нали си спомняте?
— Да, разбира се.
— Припомнете си сега Теорията на относителността: енергия и маса са едно и също нещо в различни състояния. Припомнете си квантовата физика: материята е едновременно вълна и частица. Теорията на относителността твърди: пространство и време са свързани. Всичко е ин пян. Вселената се движи от динамизма на противоположни сили. Крайностите са проявления на едно и също единство. Ин и ян. Енергия и маса. Вълни и частици. Пространство и време. Ин и ян.
— Вселената се движи от диалектиката на противоположностите — каза Томаш.
— Вселената е една, но не е статична, а динамична — заяви Тензин. — Спомняте ли си, че ви говорих за създаването на Вселената под въздействието на танца на Шива, чрез който материята започнала да пулсира и да се вихри под ритъма на този танц, превръщайки живота в голям цикличен процес?
— Да.
— Тогава вижте ритъма на електроните около ядрата, вижте ритъма на трептенията на атомите, вижте ритъма на движението на молекулите, вижте ритъма на движението на планетите, вижте ритъма, с който пулсира Космосът. Във всичко има ритъм, във всичко има синхронни движения, във всичко има симетрия. Редът изплува от хаоса като танцьор, въртящ се на дансинг. Знаете ли къде можете да усетите ритъма на Космоса?
— Ритъма на Космоса?
— Всяка нощ по поречието на реките на Малайзия във въздуха се събират хиляди светулки и излъчват светлина синхронно, подчинявайки се на незнаен ритъм. Във всеки миг из нашите тела, във всеки наш орган, танцуват електрически потоци в ритъма на тихи симфонии, чийто такт се определя от хиляди невидими клетки. Всеки ден, когато мъжът прониква в жената и неговият животворящ флуид потича към яйцеклетката, сперматозоидите поклащат опашчици едновременно и в една и съща посока, изпълнявайки мистериозна хореография. Всеки месец, винаги, когато някои жени прекарват доста време заедно, менструалните им цикли се синхронизират по необясним начин. Какво е това, ако не загадъчният ритъм на космическата музика, под която танцува бог Шива?
— Но в живота е нормално да се наблюдава синхронност — аргументира се Томаш. — Има синхрон в дишането, в кръвообращението…
— Разбира се, че синхронът е естествен — съгласи се Тензин.
— Естествен е точно защото животът тече под ритъма на ударите на танца на Шива. Но не само животът. И неживата материя танцува под звуците на същата музика.
— Неживата материя ли?
— Това било открито през XVII век, когато Кристиян Хюйгенс случайно установил, че махалата на два часовника, поставени един до друг, се полюшват синхронно. Колкото и да се мъчел да наруши съгласуваността на движението им, като променял колебанията в люлеенето на едното и другото махало, Хюйгенс констатирал, че след половин час ударите на часовниците отново съвпадали, сякаш махалата се подчинявали на невидим диригент. Хюйгенс открил, че синхронът не е характерен единствено за живите същества. И инертната материя се подчинява на същия ритъм.