Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Той ви е казал това? Помолил ви е да му сътрудничите в… създаването на атомна бомба?
Бодхисатва смръщи чело изненадан.
— Атомна бомба ли? Каква атомна бомба?
— Проектът Божията формула не е ли върху атомната бомба?
Тензин изгледа смаяно Томаш.
— Разбира се, че не.
Томаш стрелна с поглед Ариана и установи, че тя споделя неговото облекчение.
— Виждаш ли? — усмихна се той. — Какво ти казвах?
Иранката се приведе напред, сякаш да чуе по-добре онова, което Тензин щеше да каже. Тя беше чела ръкописа и изпитваше огромно любопитство най-сетне да проумее за какво става въпрос. Разбира се, имаше и допълнителна мотивация — знаеше, че тази информация би могла да има жизненоважно значение за тях двамата с Томаш, ако ВЕВАК преустановеше преследването им. Но не ѝ стигаше да научи истината. Трябваше и да я докаже. Затова обърна към тибетеца поглед, изпълнен с терзание и упование.
— Но ще ми кажете ли тогава — почти проплака тя — какво представлява в крайна сметка проектът Божията формула?
— Шунрю Сузуки е казал: разбереш ли напълно едно–единствено нещо, разбрал си всичко.
— Да разбера какво е Божията формула, означава да разбера всичко?
— Да.
— Но каква е темата на Божията формула?
Тензин Табтен вдигна ръка, плъзна я леко във въздуха, описвайки елегантна дъга, и отново замръзна неподвижно. Вдъхна ароматния бриз, който се носеше над двора на храма и почувства приятната топлина на слънчевите лъчи, проникващи през листата на дърветата. Махна към преминаващия монах и помоли за чай. После се прибра в своето пространство и погледна гостите си в очите.
— Това е най-мащабното изследване, предприемано някога от човешкия разум, дирещо отговор на най-важната загадка на Вселената — целта на съществуването.
Томаш и Ариана го наблюдаваха, затаили дъх, без да могат да овладеят вълнението си. Бодхисатва разбра, че почти се задушават от безпокойство и нетърпение, и се усмихна, готов най-сетне да разбули тайната.
— Научното доказателство за съществуването на Бог.
XXXIV
Един монах с поднос се приближи, направи поклон и раздаде чаши и на тримата. Будистът взе чайника и наля от топлата течност в чашите, над които се образуваха облачета пара. Томаш погледна чая и усети характерната миризма. Наложи се да извърне глава, за да прикрие гримасата на отвращение.
— Чай с лой от як — каза той, поглеждайки обезсърчено Ариана.
— Ще трябва да си траем — прошепна иранката. — Прояви търпение.
Гостите едва успяваха да прикрият недоволството си. Чувстваха се страшно възбудени от разкритията и жадуваха да научат, колкото е възможно повече за необикновения проект, по който бяха работили тибетецът и Айнщайн. Но вместо това трябваше да изпият отвратителната течност.
— Учителю — настоя Томаш, който още не можеше да се реши да опита чая, — обяснете ни в какво се състои Божията формула.
Домакинът го накара да млъкне с властен жест.
— Шунрю Сузуки е казал: има много възможности в ума на начинаещия и малко — в ума на мъдреца.
— Какво искате да кажете с това? — попита Томаш, който недоумяваше как да разбира значението на тази сентенция в контекста на разговора.
— Ако вие бяхте мъдреци, щяхте да знаете, че има време за всичко — поясни Тензин. — Сега е време за чай.
Гостът погледна отчаяно към чашата си с чай, не смяташе, че е в състояние да изпие този бълвоч. Дали не трябваше да каже нещо? Или просто да го погълне и да си мълчи? Ако откажеше чая, нямаше ли да наруши тибетския етикет? Дали би могъл да го направи по някакъв специфичен начин? Как да постъпи в крайна сметка?
— Учителю — реши се той, — нямате ли нещо друго, освен този… мм… чай?
— А какво друго желаете?
— Не знам… нямате ли нищо за ядене? Признавам си, че след голямото пътуване днес съм малко гладен. — Погледна към Ариана. — И ти си гладна, нали?
Иранката кимна утвърдително.
Бодхисатва даде нареждане на тибетски и монахът просто се изпари. Тензин остана смълчан, съсредоточил цялото си внимание върху чая, сякаш в този момент чаят беше единственото важно нещо в цялата Вселена. Томаш се опита да му зададе някои въпроси за случилото се в Принстън, но домакинът сякаш не го забелязваше. Той наруши безмълвието си само веднъж.
— Една дзен поговорка казва така: и говоренето, и тишината минават границата.
Никой повече не проговори, докато тибетецът си пиеше чая.
Междувременно се появи монахът, който им беше поднесъл чая. Този път на подноса не носеше чайник, а две димящи панички. Коленичи до гостите и на всеки подаде по една паничка.