Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Да… няма съмнение, че е странно — съгласи се Томаш. — Но не можем да обобщаваме въз основа на един-единствен случай, наблюдаван сред инертната материя, нали така? Колкото и необикновен да ни се струва този случай, все пак е само изолиран случай.
— Лъжете се — отряза го тибетецът. — Синхронизираният танц на махалата на часовниците, поставени един до друг, е само първото от редица подобни сходства. Открито е, че генератори, поставени един до друг, дори и когато започват да работят без синхрон, автоматично уеднаквяват ротационния си ритъм и точно това странно пулсиране на природата позволява функционирането на електрическите мрежи. Установено е, че атомът на цезия трепти като махало между две енергийни нива и това трептене има толкова точен ритъм, че е използвано за създаването на атомните часовници, които допускат отклонение от една секунда на двадесет милиона години. Открито е, че Луната се върти около оста си в същия ритъм, с който се движи в орбита около Земята, и именно на този необичаен синхрон дължим факта, че Луната винаги е обърната с една и съща страна към нас. Открито е, че молекулите на водата, които се движат свободно, когато температурата падне до нулата, се обединяват в синхронно движение и това движение позволява образуването на леда. Открито е, че някои атоми, когато са поставени при температури, близки до абсолютната нула, започват да се държат така, сякаш са едно цяло — трилиони атоми, увлечени в гигантски синхронен танц. Това откритие донесе на откривателите си Нобеловата награда през 2001 година. Нобеловият комитет обяви, че те са успели да накарат атомите да «пропеят в унисон». Този израз беше използван от Комитета в изявлението му. Атомите да «пеят в унисон». Под ритъма на коя музика, питам ви аз?
Томаш и Ариана мълчаха. Въпросът беше реторичен, а и бодхисатва действително ги беше изненадал, като им разкри съществуването на този ритъм, с който материята пулсира.
— Под ритъма на коя музика, питам ви аз? — повтори Тензин. — Под ритъма на космическата музика, която вдъхновява Шива, когато танцува, музиката, която кара двете махала да се полюшват в синхрон, музиката, която кара генераторите да координират ротационните си движения, музиката, която кара Луната да танцува така, че да виждаме все една и съща страна, обърната към Земята, музиката, която кара атомите да пеят в унисон. Вселената танцува под мистериозен ритъм. Ритъмът на танца на Шива.
— А откъде идва този ритъм? — попита Томаш.
Тибетецът махна неопределено с ръце към двора на храма.
— Идва от Дхармакая, идва от същината на Вселената — каза. — Не сте ли чували за връзката между музиката и математиката?
Гостите поклатиха глави.
— Вселената трепти под ритъма на законите на физиката — заяви Тензин. — През 1996 г. беше открито, че живите системи и инертната материя са в синхрон, който може да се изрази с една и съща математическа формула. С други думи, ритъмът на космическата музика, която предизвиква движението на червата, е същият, който кара атомите да пеят в унисон, а сперматозоидите да удрят с опашка в синхрон, същият, който оркестрира гигантския танц на Луната около Земята. Математическата формула, която изразява този космически ритъм, е част от математическите системи, които описват организацията на Вселената: Теорията на хаоса. Беше открито, че хаосът е синхронен. Хаосът изглежда хаотичен, но всъщност има детерминирано поведение, в което се откриват определени модели, и следва строго определени правила. Макар и да е синхронен, поведението му никога не се повтаря, поради което можем да заявим, че хаосът е детерминиран, но не е определим. Предсказуем е в близък план заради детерминистичните закони и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. — Разтвори ръце. — Винаги ще има някаква мистерия накрая на Вселената.
Томаш се размърда на мястото си.
— Допускам, че всичко това е така — каза той. — Но мислите ли, че незнайните мъдреци, които са описали танца на Шива, са знаели за съществуването на този… на този космически ритъм?
Тензин се усмихна.
— В отговор на въпроса как трябва да възприемаме света, Буда е казал: Звезда по здрач, мехурче в потока, светъл лъч през облак лете, блещукащ светилник, призрак и блян.
Посетителите изглеждаха разочаровани от отговора.