Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Боже мой — въздъхна Ланкастър. — Жив или мъртъв. Все едно се намираме в някогашния Див запад.
— Отлично разбираме чувствата ви, сър — подхвърли Кълър и в гласа му пролича ирония. — Но няма друг начин… На карта е заложен животът на прекалено много хора. Ще ви кажа и още нещо, сър. Ако бе сметнал за нужно, сега вие щяхте да бъдете мъртъв. Такъв човек е Брайсън, да. И ако питате мен, още не е късно да се опита.
Ланкастър го погледна, кимна замислено.
— Подобно решение не бива да се взема по лековат начин. Възможно е моята преценка да е неточна поради личната ми среща с този човек. И все пак ми е трудно…
— Правилно постъпвате, сър — бързо рече Кълър. — Много правилно. Дори се моля дано не сме закъснели…
Глава деветнайсета
Нощният бар бе скътан в малка пресечка — руската дума е „переулок“ — перпендикулярна на „Тверская“, недалеч от московското околовръстно шосе. Входът бе обикновен, небиещ на очи, както при онези американски заведения от времето на сухия режим. Името на клуба бе „Косът“ и той бе скрит не от пиещите трудови маси, а от държавните чиновници, които раздават разрешенията за продажба на спиртни напитки — алкохолните лицензи. Всъщност това вече отдавна не бе нужно: посещаваха го не толкова обикновени граждани, колкото избрани люде — от престъпния и богат елит, мъже с дебели пачки в зелено, пищни красавици, тежковъоръжени юначаги. Да, „Косът“ бе частен оазис на богатството и пороците.
Намираше се в мазето на стара дореволюционна тухлена постройка с вид на фабрика. И наистина някога си тук са били произвеждани шевни машини „Сингер“. Прозорците бяха зазидани, имаше една-единствена врата от дебело и боядисано в черно дърво, същевременно укрепено с яки стоманени шини. А на нея със старовремски букви на кирилица бе написано „Шевни машини“. Единственият знак, че тук може би наистина има нещо интересно, бе дългата опашка от паркирани в тясната пресечка черни мерцедеси — напълно не на място и не в тон с околната атмосфера на бедност и упадък.
Скоро след като пристигна на летище „Шереметиево-2“, групата бе настанена в хотел „Интурист“. Като внимаваше да не направи впечатление на все така развеселените си спътници, Брайсън побърза да попълни хотелския формуляр и веднага след това потърси телефон, за да се обади на стар приятел. Трийсет минути по-късно пред „Интурист“ спря тъмносин мерцедес, чийто униформен шофьор учтиво отвори задната врата. Ник се настани на луксозното място, където го очакваше запечатан плик.
Вече притъмняваше, а трафикът по „Тверская“ бе доста тежък. Тукашните водачи караха лудешки, сменяха платната рязко и без да дават мигач, не се съобразяваха с елементарните правила на движението. Някои дори се качваха по тротоарите, за да задминат по-бавно движещите се автомобили. Русия се бе изменила много, откакто Брайсън бе идвал тук за последен път; сега му се стори, че хората са обхванати от всеобща лудост, хаос и гняв. Все така доминираше старата архитектура, типичните сталинистки сгради и магазини, но имаше и невероятни промени. По някогашните неугледни улици сега блестяха нови и скъпи здания, елегантни магазини. На „Тверская“ Брайсън направо ахна, като видя редящите се една след друга прочути фирми: „Versace“, „Van Cleef & Arpels“, „Vacheron Contantin“, „Tiffany“. И навсякъде, наред с крещящата демонстрация на плутокрация и разкош, се ширеха ужасяваща бедност и мизерия, както и всякакви други доказателства за разпадналия се обществен строй. Брайсън се удиви най-много на просещите войници. Възрастни жени продаваха контрабандна водка, плодове и зеленчуци. По-млади жени със забрадки предлагаха услугите си да му гледат на ръка. По ъглите се въртяха изрусени проститутки.
Брайсън излезе от автомобила с извадената от плика пластмасова карта в ръка. Огледа се и я вкара в цепката на монтираното в тежката врата заключващо устройство, като внимаваше магнитизираната ивица да е отгоре. Нещо изписука тихо и вратата се отвори. Той влезе и потъна в пълен мрак. Сега трябваше да има втора врата — така му бе казал шофьорът на едва разбираем английски. Опипа пред себе си с ръце и намери металната топка.
Не бе подготвен за неземно ослепителния новобогаташки свят, който го очакваше вътре.
Невероятно! В очите го блъснаха мощни светлини, които играеха дивашки танц по лицата на присъстващите — пурпурни, червени, сини; облаци бял декоративен дим, примесен с тютюнев; отляво и отдясно алабастрови колони в древногръцки стил, около тях римски тип статуи, в дъното мътно лъщящ дълъг тезгях от черен мрамор, пред него високи столчета от искряща хромирана стомана, издута до последно рокмузика, каквато Брайсън досега не бе чувал — нещо като руски техно поп, Боже мой! Основната миризма бе смесена: марихуана, най-скъпи френски парфюми и евтин руски одеколон.