Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
Светът трябваше да си мисли, че е мъртъв. Не само защото така щеше на спокойствие да преследва Кълен, но защото светът не се нуждаеше от него. Нито пък Вивия, и Мерик знаеше, че без него животът й ще бъде по-лек.
Един заради многото.
Когато двете с Райбър го застигнаха на брега на Тимец, където изровената от копитата пътека се врязваше между дърветата, тогава Кам започна да си тананика позната мелодия.
Тозчас Мерик се наежи и забърза напред. Брезите, яворите и боровете протягаха клоните си към небето.
— Не тази песен, моля те.
— Защо? — попита Райбър. Тя удължи крачките си, за да го настигне. Ботушите й се поклащаха в улеите по пътя. — Песничката има хубав край.
После, преди Мерик да може да я спре, тя запя.
— Видя ли? Краят е щастлив.
Тя се усмихна и от ръкава й се изсулиха две карти със златни гърбове. Тя ги подхвърли към Мерик и Деветте хрътки и Глупака се показаха и запърхаха на бриза, не съвсем естествено.
Мерик спря. Торбата му падна тежко на земята. После се преви и застана на четири крака.
Сърцето бумтеше в дробовете му. Калта и сипеят се размиха пред очите му до червени и сиви ивици, които затрептяха с все по-забързания му пулс в забързаните му ветрове.
Мерик беше глупецът през цялото време. Сега всичко му просветна. Беше желал нещо нереално, нещо, което не можеше никога да има, и то по грешните причини.
Като виждаше само онова, което бе желал да види.
Но и неговата история, като тази на двамата братя, имаше щастлив край. Все още беше тук, нали? И Кълен също, и може би, може би и за двамата имаше надежда да бъдат спасени.
Райбър знаела как да го изцели, така му беше казала. Как да спре странното полупръсване. А отговорът ги чакал в Сирмайските планини и тъй като Мерик нямаше какво да губи, а можеше само да спечели, като й се довери, той си бе стегнал багажа и бе тръгнал на път.
Кам, естествено, отказа да остане в Ловац.
Когато Мерик си спомни упорито стиснатите зъби и свитите й устни, раменете му се отпуснаха. Дъхът му се успокои.
Той се изправи, заслушан в мрака наоколо. Щурците, совите, козодоите изпълваха въздуха с песните си. Звуците, с които бяха отраснали с Кълен и които някой ден пак щяха да слушат.
— Сър? — измърмори Кам и се приближи.
Очите й… не, очите му светеха с тревога, хем позната, хем не. Той му бе простил, задето скри истината за Гарън и Деветките.
Мерик беше простил и на Райбър, задето го бе изоставила в Нихарския залив. Задето беше опазила тайните си и дори за това, че си беше присвоила сърцето, времето и любовта на Кълен.
Но точно Кам и Райбър му се бяха притекли на помощ, а не някой друг.
Е, без Вивия.
Тогава той им се усмихна. Въпреки волята си.
— Хайде — преметна торбата си през рамо. За първи път от седмици се почувства жив. — Чака ни дълъг път, а скоро слънцето ще се скрие.
Така Мерик Нихар потегли щастлив, без богатства, корона и злато, но рамо до рамо с другарите си.
ОБРАБОТКА TtRG
Сканиране: SilverkaTa, 2017