Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
И преди е била тук. На кораб за Азмир, докато някой превързваше раните й.
Болката избухваше ярко, безмилостно всеки път, когато иглата на Кейдън пробиваше кожата над веждата на Сафи. Ако креслото й не беше с твърда облегалка и яки поставки за ръцете, тя отдавна да беше паднала, защото, колкото и да внимаваше ад-бардът, пак я болеше, докато шиеше цепката от юмрука на Кахена.
От час Сафи стоеше в капитанската каюта. Най-напред Лев беше счупила наново носа й, а после го беше наместила. Въпреки отчаяните й опити Сафи беше вила и още много кръв изтече. Дори след цялата болка и сълзите от нея, Лев беше принудена да си тръгне с извинителна усмивка:
— Не съм сигурна, че някога пак ще изглежда както преди, домна.
Сафи беше свила рамене. Кахена беше взела всички магьоснически лекове на борда, а Сафи знаеше, че без тях ще носи белезите и гърбавия си нос до края на живота си. Това обаче хич не я безпокоеше. Не и когато имаше куп неща, за които наистина да се тревожи.
Като нишкокамъка й.
Беше спрял да мига. Изьолт пак беше в безопасност, но докога ли?
— Сбърках за тебе — проговори Кейдън и разпръсна мислите й. Това бяха първите му думи след Вдигни си главата и Затвори очи. — Във Веняса си помислих, че си безразсъдна. А също наивна и себична.
Сафи не се сдържа и го изгледа кръвнишки нагоре.
— Благодаря?
Иглата я убоде. Кейдън застина на столчето си. После въздъхна.
— Стой мирна, домна.
Сафи подсмръкна и се опита да отпусне лицето си. Той продължи:
— Смелостта ти по-рано днес, на кораба, когато се би с адмирала. Пак беше безразсъдно, но беше умно. И изобщо не беше себично. А онова, което направи в Салдоника, в хана… Сбърках за теб.
— А пък аз — измърмори Сафи, като внимаваше да не движи лицето си — не приемам този опит за извинение.
Кейдън изсумтя веднъж, почти като смях, после се наведе, за да завърже конопа над окото на Сафи. Секундите течаха, болката гърмеше в черепа й, а Сафи нямаше накъде да гледа, освен в златната верига, висяща на врата му.
Примката на ад-бардовете.
Мъжът се отдръпна.
— Не е зле. Дай ми дясната си китка.
Сафи се подчини и той я повдигна към прозореца и светлината над морето, която струеше оттам. Пръстите му се забиха силно в синините на предмишницата й.
— Ад-барде — поде Сафи.
— Хъмм? — той постави ръката й с дланта нагоре на коляното си.
После взе иглата и ново парче от конопения конец.
— Ти каза ли на императора каква съм аз? Каква е магията ми?
— Не съм — отговорът последва без колебание. Кейдън вкара конеца в иглата и медта проблесна на залеза. — Но му потвърдих онова, което вече беше чул от други източници.
— Ах!
Сафи въздъхна шумно и мускулите й се отпуснаха. Облегна се назад и загледа как Кейдън почисти дългата рана с напоен във вода парцал. Бликна нова кръв, а с нея и нова болка.
Сафи продължи да говори с усилие.
— Как разбираш каква магия имам? Какво правят ад-бардовете? Каза ми, че ако оцелеем, ще ми обясниш.
— Надявах се да забравиш — очите му се стрелнаха нагоре. — Но човек не може да изиграе веровещицата.
— Отговори на въпроса.
— Да кажем, че… — за миг той задъвка устната си. — Да кажем, че някога ад-бардовете също са били еретици. Точно като теб — тук той замълча, докато остави изцапания с кръв парцал и пак вземе иглата. — Нашите магии ни бяха отнети, домна, за наказание. Сега служим на човека, който ни ги отне. Свалим ли примката, умираме.
Сафи изохка и сви очи. Иглата я промуши, болката изригна и тя си спомни. Спомни си чичо Ерон, който си сваляше веригата, примката, само за по няколко секунди всеки път. Колкото Сафи да прочете истините му.
После винаги си я слагаше.
Тя отвори очи и видя под носа си главата на Кейдън. По челото му имаше лунички. Досега Сафи не ги бе забелязала.
— Когато носите примката, вие сте защитени от магията. Как?
— Не мога да ти издам всичките си тайни, домна. Иначе ще избягаш, а после императорът ще ни избеси до крак и този път с истинска примка.
Той се засмя, но смехът му беше примесен с тъга. Преди Сафи да го попита още нещо, пантите пропяха.
Влезе императрицата на Марсток, а жълто-кафявата й рокля изшумоля. Както всички останали, и тя беше облечена в дрехите, с които избягаха от Салдоника. Адмирал Кахена не беше оставила друго на борда, освен бъчвите с прясна вода и мебелите.