Факторът Чърчил [bg]

Комисията притиска Чърчил: кога според него тази тенденция може да се обърне? Кога евреите ще станат отново мнозинство? "Британското правителство е съдията и би трябвало да си запази властта да бъде съдия."

Ето я поредната му проява като прекален оптимист, а защо не романтик — и самият той донякъде е знаел това. Великобритания просто не е имала необходимата мощ да остане в Палестина достатъчно време, за да осигури траен мир между евреи и араби.

Когато Чърчил става министър за колониите през 1921 г., той носи отговорност за най-голямата империя, която светът някога е виждал, но чиито финанси вече са опънати до скъсване. Каква е била неговата мисия при изпълнението на британския мандат в Месопотамия? Да, отчасти целта е била да осигури петролните интереси — макар че е интересно да отбележим, че близкоизточният петрол все още не е имал днешното господство в британското стратегическо мислене. През 1938 г. 57 на сто от британския петрол идва от Америка, а само 22 на сто — от Близкия изток.

Неговата основна цел е да се намалят разходите за осигуряване на охраната на едно място, което той описва по начин, който едва ли би зарадвал днешните иракски власти — като "двайсетина кирпичени села, притиснати между блатиста река и зловеща пустиня, обитавани от няколкостотин полуголи семейства, които обикновено гладуват". За какво да хабим пехота заради тази дупка, казва той, когато пехотата може да е в Индия? Затова той орязва значително военните разходи и решава да използва Кралските ВВС, които могат лесно да изпълнят британски цели чрез бомбардировки. Това води до някои много грозни епизоди по-късно, за които той не е пряко отговорен и за които изразява искрено съжалените, при които британските самолети бомбардираха цивилни.

Освен това той настоява (точно така, както се досещате) за използването на газ — точно грехът, заради който светът най-силно намрази Саддам Хюсеин. За щастие, тази му амбиция не се осъществява, въпреки че той протестира: "Не мога да разбера защо трябва да се смята за съвсем нормално да се убиват хора с куршуми, а същевременно да е варварство, ако ги накараш да се разкихат".

Каквото и да реши Великобритания да направи в Месопотамия, той винаги настоява то да стане възможно най-евтино: дори в един момент предлага Багдад да бъде напълно изоставен и да се намалят разходите до само 8 милиона лири на година чрез ограничаване на мандата до Басра в южната част.

Въпросът е, че Великобритания не иска да продължи да държи тези територии само заради някакво желание за престиж или колониално перчене. Преди още да стане министър на колониите, Чърчил предлага през 1919 г. мандатите и за Месопотамия, и за Палестина да се прехвърлят на Турция, а след това, когато има вече известен опит с Ирак, той казва: "Мразя Ирак и ми се иска никога да не бяхме стъпвали там. Това е все едно да живееш върху кратера на неблагодарен вулкан" — думи, на които ръководените от САЩ коалиционни сили можеха да обърнат малко повече внимание преди нахлуването през 2003 г.