Колекционерите [The Collectors - bg]

— Как е? — пристъпи той към Рубън.

— Страхотна работа, Оливър — промърмори приятелят му и вдигна две шишенца с някаква течност в комплект със спринцовки. — Какво ли още ще измислят?

Стоун отиде в съседната стая. На леглото, в безсъзнание и овързан с въжета, лежеше Албърт Трент. С усилие прогони желанието си да се нахвърли върху него — този човек беше причината за всичко.

След минута се върна при останалите.

— Трябва да поспим, защото утре ни чака тежък ден. Ще наблюдаваме Трент на две смени през два часа. Аз поемам първата.

Милтън моментално се сви на канапето, а Рубън се просна на свободното легло в спалнята. След минута и двамата спяха дълбоко. Стоун се върна в другата стая, седна на стола до Трент и заби очи в пода. Тялото му трепна от изненада, когато Анабел придърпа друг стол и му подаде чаша току-що сварено кафе. Все още носеше джинсите и пуловера, с които се беше появила в хотела, но краката й бяха боси. Седна, като подви единия крак под себе си.

— Трябва да поспиш — посъветва я той, след като й благодари за кафето.

— Аз съм си нощна птица — отвърна тя и хвърли кос поглед към Трент. — Какви са шансовете ни утре всичко да премине добре?

— Нула — отвърна той. — Шансовете винаги са нула. Човек прави всичко възможно да промени тази цифра, но невинаги успява.

— Говориш от собствен опит, нали?

— Нима може да се говори по друг начин?

— Глупости! Това може да е вярно за другите, но не и за теб.

Той отпи глътка кафе и въздъхна:

— Алекс Форд е изключително свестен тип. С него съм готов да вляза във всяка битка. Всъщност вече съм го правил. И трябва да призная, че се чувствах отлично.

— Много ми се иска да видя сметката на тоя мръсник! — изръмжа Анабел, стрелкайки с поглед безжизнения Трент.

Стоун кимна.

— Прилича на най-обикновен канцеларски плъх — отбеляза той. — От онези, които не могат да убият дори муха. Но на практика кара други хора да му вършат мръсната работа. Жестокостта му е безгранична просто защото не вижда резултатите и не си цапа ръцете. Хора като него изправят страната ни пред огромни рискове.

— И всичко това за пари?

— Познавам някои, които твърдят, че го вършат в името на каузата, заради идеалите си, а дори и за забавление. Но в крайна сметка всичко опира до парите.

— Познавал ли си и други предатели? — любопитно го погледна тя.

— Мислиш, че това е много интересно? — отмести погледа си той.

— Мисля, че ти си интересен — уточни тя, изчака реакцията му и добави: — Не ми отговори на въпроса.

— Имал съм контакт с повече предатели, отколкото бих желал — сви рамене Стоун. — Но никога задълго. — Стана, пристъпи към прозореца и едва чуто прошепна: — Фактически в последните секунди от живота им…

— Това ли си бил? Убиец на предателите на Америка? — Видя как раменете му се стягат и побърза да добави: — Извинявай, Джон. Не трябваше да го казвам.

Той се обърна и заби поглед в лицето й.