![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Каква бъркотия, по дяволите, въздъхна Кейлъб, след като остави слушалката. Напрежението не го напускаше. Подскачаше при всяко отваряне на вратата, а обстановката в читалнята ставаше все по-непоносима. Направо се задушавам! Но въпреки всичко остана на мястото си. В крайна сметка това му беше работата. Може би беше неопитен в обикновения живот, но към задълженията си винаги се беше отнасял сериозно. Читалнята беше празна, но предвид развитието на събитията не беше изненада. Ситуацията имаше и една добра страна, тъй като Кейлъб имаше възможност да отметне задачите, които отдавна чакаха неговото внимание. За съжаление не стана така. Усетил внезапен глад, той реши да отскочи за един сандвич до отсрещната закусвалня.
На тротоара пред сградата към него се приближи висок и изискан мъж.
— Мистър Фоксуърт?
— Бил, ако не сте забравили — усмихна се Сийгрейвс. — Тъкмо идвах при вас.
На практика стоеше отвън и чакаше, при това от доста време.
— Отивам да хапна — отвърна Кейлъб. — Но бъдете спокоен, има кой да ви обслужи в читалнята.
— Всъщност исках да ви попитам дали не бихте хвърлили едно око на моята колекция — попита Сийгрейвс.
— Моля?
— Моята колекция, казвам. Държа я в офиса си, който е само на няколко пресечки оттук. По професия съм лобист, работя за петролния бизнес. Това е причината да държа офис близо до Капитолийския хълм.
— Сигурно е така.
— Ще ми отделите ли няколко минути? Знам, че искам много, но…
— Добре — реши Кейлъб. — Но нека си взема един сандвич, защото пропуснах обяда.
— Няма проблем — усмихна се Сийгрейвс. — Исках да ви кажа, че в момента тече петдневна проверка на книги от Ан Радклиф и Хенри Филдинг, които са мое притежание.
— Много добре. Кои книги?
— „Горски романс“ на Радклиф и „Приключенията на Джоузеф Андрюс“ на Филдинг.
— Добър избор, Бил. Радклиф е типична представителка на готическата мистика. Някой хора си мислят, че романите на ужаса са продукт на нашето време, но трябва да прочетат нещо от Радклиф. Със сигурност ще им спре дъхът. А „Джоузеф Андрюс“ е великолепна пародия на „Памела“ от Ричардсън. По ирония на съдбата Филдинг е прекрасен поет, но е известен с романите и пиесите си. Говори се, че Джонатан Суифт се разсмял за втори път в живота си именно когато прочел неговия „Палечко“. — Кейлъб замълча за момент, после с усмивка добави: — Не зная какво го е разсмяло за пръв път, въпреки че имам няколко теории по въпроса.
— Страшно увлекателно — любезно кимна Сийгрейвс. — Проблемът е там, че филаделфийският букинист, от когото купих книгите, се кълне, че става въпрос за първи издания, и подкрепя твърденията си с обичайните полиграфически доказателства, но аз имам нужда от мнението на истински експерт. Цената им никак не беше малка, знаете…
— Сигурно. Нека направим така: аз ще им хвърля едно око и ако не успея да си съставя мнение — в което се съмнявам, ако това не ви прозвучи прекалено самохвално, — ще ви свържа с човек, който положително ще може да го направи.
— Нямате представа колко съм ви благодарен, мистър Шоу!
— Моля, наричайте ме Кейлъб.
Отбиха се за сандвич в деликатесния магазин на Индипендънс Авеню, след което продължиха към офиса на Сийгрейвс.
Той действително се оказа на две крачки от Капитолия, но се наложи да минат през задния вход.
— Ремонтират фоайето и там е пълна бъркотия — поясни Сийгрейвс. — Налага се да вземем асансьора отзад.
Насочиха се към задната част на сградата. Сийгрейвс продължаваше да говори за стари книги и желанието си да събере добра колекция.
— За това се изисква време — отговори Кейлъб. — Аз съм съдружник в една антикварна книжарница в Александрия, някой ден трябва да се отбиете там.
— О, със сигурност ще го направя.
Сийгрейвс отключи врата в задната част на сградата и побутна Кейлъб пред себе си.
— Асансьорът е ей там, зад ъгъла — посочи тъмния коридор той и старателно заключи вратата.
— Добре — кимна Кейлъб. — Мисля, че…
Не успя да каже какво мисли, защото загуби съзнание и се свлече на пода. Сийгрейвс се надвеси над него с чук в ръка. Не беше излъгал, че ремонтират фоайето. Всъщност това важеше за цялата сграда, която още преди седмица беше опразнена.
Завърза ръцете и краката на жертвата си, пъхна парцал в устата му и го понесе към големия сандък, опрян до стената. Вкара го вътре и ловко закова капака, после извади телефона си и проведе кратък разговор. Пет минути по-късно наблизо спря микробус. Шофьорът слезе и помогна на Сийгрейвс да натоварят сандъка, после даде газ и бусът изчезна зад ъгъла.