![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
На Конститюшън Авеню вече се събираха участниците в Похода срещу бедността, чиято крайна точка беше Капитолийският хълм. След края на шествието повечето участници в него щяха да се върнат на фестивала на книгата, достъпът до който беше свободен.
Планирал хода на операцията съвместно с Алекс Форд, Стоун избра за място на размяната входа на института „Смитсониън“ на Джеферсън Стрийт. Хилядното множество наоколо изключваше употребата на оръжие, включително и от скрит снайперист. Носеше със себе си и специално приспособление, което щеше да помогне за успешното приключване на операцията след освобождаването на Кейлъб. Нямаше никакво намерение да изпуска от очи Албърт Трент и колегите му шпиони.
— В два нула-нула, ей там, до стоянката за велосипеди — посочи с ръка Рубън.
Стоун кимна. В следващия миг засече фигурата на Кейлъб, който стоеше в тревната площ пред малък фонтан, заобиколен от старателно подрязани храсти, които бяха нещо като буфер между него и забързаните тълпи. Зад него стояха двама мъже със слънчеви очила и качулки на главите. Стоун беше сигурен, че са въоръжени, но знаеше и нещо друго — благодарение на Алекс Форд на покрива бяха заели позиция снайперисти на ФБР, които без съмнение държаха похитителите на мушка. Но те щяха да стрелят само в краен случай.
Заби настойчив поглед в лицето на Кейлъб, надявайки се да привлече вниманието му. Но при толкова много хора наоколо това съвсем не беше лесно. Кейлъб беше напрегнат, на ръба на паниката — което при създалите се обстоятелства беше нормално. Но Стоун не хареса изражението на безнадеждност в очите му.
Една секунда беше достатъчна, за да открие причината около шията на приятеля му имаше нещо като нашийник.
— Господи! — промърмори той. — Рубън, виждаш ли това, което виждам аз?
Едрият мъж напрегна взор, после изригна:
— Мръсни копелета!
— Останете на място! — рязко се обърна Стоун. Заповедта му беше предназначена за Милтън и Анабел, които бяха на крачка след тях.
— Какво има? — вдигна вежди Анабел.
— Оливър, моля те! — изрази протеста си Милтън.
— Изпълнявай!
Двамата се подчиниха. Анабел изглеждаше засегната от грубата заповед, а Милтън просто се парализира. Рубън, Стоун и Трент продължиха напред и спряха на няколко крачки от Кейлъб и похитителите му.
Библиотекарят ги видя, вдигна ръка към шията си и опипа нещо, което наподобяваше кучешки нашийник.
— Оливър! — простена той.
— Спокойно, Кейлъб — подвикна Стоун и се обърна към мъжете зад него: — Свалете това от шията му! Веднага!
Похитителите едновременно поклатиха глави. Единият измъкна малка черна кутийка, от която стърчаха два бутона.
— Само след като се отдалечим на безопасно разстояние — изръмжа той.
— Нима си въобразявате, че ще ви пусна да си тръгнете с бомба на шията на приятеля ми?
— Ще я дезактивираме само след като се отдалечим на безопасно разстояние — отсече мъжът.
— И аз трябва да ви повярвам, така ли?
— Точно така.
— В такъв случай няма да мръднете оттук! — отсече Стоун. — Ако детонирате бомбата, всички ще умрем!
— Това не е бомба — уточни онзи и вдигна черната кутийка пред очите си. — Ако натисна червеното копче, в организма му ще нахлуе отрова, достатъчна да убие слон. Ще бъде мъртъв още преди да съм пуснал копчето. Ако натисна черния бутон, системата се дезактивира и тогава ще можете да свалите яката. Не се опитвайте да ми отнемете дистанционното по насилствен начин. Ако бъда улучен от снайперист, рефлексът ми ще бъде достатъчен за натискането на червения бутон. — Пръстът му легна върху споменатото копче, а на лицето му се появи усмивка.
— Това май ти харесва, кретен такъв! — кресна Рубън.
Очите на мъжа останаха заковани върху Стоун.
— Знаем, че районът е блокиран от ченгета, които ще ни приберат в мига, в който освободим вашия човек — изръмжа той. — Затова трябва да приемете предохранителните ни мерки.
— А как да приема риска, че можеш да натиснеш копчето в момента, в който пуснем вашия човек? — контрира Стоун. — Само не ми казвай, че трябва да ти имам доверие. Това наистина започва да ме дразни.
— Заповедта е да не го убивам, ако никой не попречи на оттеглянето ни. Което означава, че ти ни пускаш да си вървим, а той остава жив.
— Докъде точно искате да стигнете, преди да дезактивирате отровата?