![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Защо не му звъннеш? — предложи тя.
Стоун набра мобилния на приятеля си. Кейлъб не отговори и той позвъни в читалнята.
— Отиде да обядва — уведоми го любезен женски глас.
— Каза ли кога ще се върне?
— А мога ли да попитам кой се интересува? — засече го жената и той побърза да изключи.
— Какво има? — изгледа го продължително Анабел.
— Всичко е наред. Кейлъб отишъл да обядва.
В същия момент джиесемът иззвъня и Стоун погледна екранчето.
— А, ето го и него. — Натисна бутона и попита: — Къде се губиш, Кейлъб?
Изслуша отговора и натисна бутона за прекратяване на разговора. Лицето му беше безизразно.
— Какво става? — разтревожено попита Анабел.
— Не беше Кейлъб, а един от хората, които го държат.
— Какво?!
— Отвлекли са го.
— Но защо, за бога?! И защо звънят на теб?
— Взели са номера от Милтън. Искат преговори. Заплашват да го убият, ако се обърнем към полицията.
— Какво означава „преговори“? С кого?
— С мен, с Милтън и с Рубън.
— За да ви убият, нали?
— Твърде възможно. Но ако не отидем, ще убият Кейлъб.
— А откъде да знаем дали вече не е мъртъв?
— Ще се обадят отново довечера в десет и тогава ще чуем гласа му. А след това ще получим инструкции за времето и мястото на срещата.
Анабел замислено забарабани по износената кожа на волана.
— И какво ще правим?
Заковал очи в купола на Капитолия, Стоун внезапно попита:
— Играеш ли покер?
— Не обичам хазарта — отвърна с каменно лице тя.
— Е, Кейлъб е техният фул. Което означава, че ни трябва по-силна карта, за да спечелим раздаването. Мисля, че знам как да я получим… — Казвайки това, той пропусна да сподели, че печелившата карта означава да постави на изпитание едно дългогодишно приятелство. Но друг избор нямаше. Вдигна телефона и набра един номер, който помнеше наизуст.
— Алекс, обажда се Оливър. Имам спешна нужда от помощта ти.
Алекс Форд напрегнато се приведе над малкото бюро в сградата на вашингтонското оперативно бюро на Сикрет Сървис.
— Какво става, Оливър?
— Дълга история, но ще трябва да я чуеш цялата.
Когато Стоун млъкна, агент Форд се облегна назад и смаяно възкликна:
— Мамка му!
— Можеш ли да ни помогнеш?
— Ще направя всичко възможно.
— Имам план.
— Дано да е така. Защото от това, което ми разказа, става ясно, че нямаме никакво време!
Надвечер Албърт Трент излезе от сградата на Капитолия и подкара към дома си. Половин час по-късно напусна шосе 7 и пое по черните пътища към изолирания жилищен квартал. На един от тях видя катастрофирал пикап, заобиколен от линейка и патрулна кола. В средата на пътя се беше изправил униформен полицай. Трент намали скоростта и свали страничното стъкло.
— Ще ви помоля да обърнете, сър — наведе се полицаят. — Онзи пикап е излязъл от пътя и е ударил един от главните кранове, регулиращи налягането на газоподаването. Цяло чудо е, че не е вдигнал във въздуха както себе си, така и половината квартал.
— Но аз живея ей там, зад ъгъла — възрази Трент. — И нямам газ в къщата си.
— Покажете някакъв документ с адреса ви, сър — каза полицаят.
Трент извади шофьорската си книжка и му я подаде.
Полицаят я прегледа на светлината на фенерчето си и му я върна.
— Всичко е наред, мистър Трент.
— Колко време ще отнеме отстраняването на повредата?
— Зависи от газовата компания. О, и още нещо, мистър Трент…
Полицаят се наведе над отворения прозорец и напръска лицето му с флакончето, което държеше в ръката си. Трент се закашля, тялото му безсилно увисна на предпазния колан.
Вратата на линейката се отвори и от нея слязоха Стоун, Милтън и Рубън. Полицаят помогна на Рубън да свали безжизненото тяло на Трент и да го прехвърли в току-що появилата се кола, зад волана на която седеше Анабел. От линейката се появи Алекс Форд и подаде на Стоун малък сак от брезент и кожа.
— Да ти покажа ли още веднъж как се използва? — попита той.
— Няма нужда, Алекс — увери го Стоун. — Знам, че ти причиних големи неудобства, и още веднъж ти благодаря. Но просто не знаех към кого друг да се обърна.
— Бъди спокоен, Оливър. Ще освободим Кейлъб. А ако това се окаже шпионската мрежа, за която има доста данни, вие заслужавате медали. Докладвай веднага след като онези се свържат с теб. За подобна операция мога да разчитам на пълната подкрепа на службата. Излишно е да ти казвам, че доброволци няма да липсват, защото повечето момчета буквално плачат да разбият тези мръсници!