Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Пердетата бяха спуснати, върху прозорците се отразяваха отблясъците на залязващото слънце.
Застана на бетонните стъпала и почука. Почака малко и тъкмо понечи отново да почука, когато вратата се отвори.
Пред нея стоеше Престън Мадок, усмихнат, почти неузнаваем. Дългата му коса беше подстригана и сега имаше прическа подобна на канадска ливада. Това обаче не го правеше да изглежда агресивен, напротив, с новата прическа Престън приличаше на момченце. Беше обръснал и мустаците си.
— Мога ли да ви помогна? — попита любезно той.
— Ъ-ъ, здравейте, ние сме съседи. Аз и леля Джен. Дженива. Дженива Дейвис. Аз съм Мики Белсонг. Просто исках да ви видя, да ви донеса малко домашни сладки, да ви приветствам в нашия квартал.
— Много мило от ваша страна. — Той взе чинията. — Изглеждат много вкусни. Майка ми, Бог да я прости, правеше най-различни орехови сладки. Моминското й име беше Орехова и тя хранеше интерес към тези плодове.
Мики не очакваше да чуе такъв изключителен глас, изпълнен със спокойна самоувереност, каквато само един финансово обезпечен човек може да има. Но в тембъра му също така имаше нещо мъжествено и привлекателно, топло като сладък сироп върху гофрети. Този глас и приятният му външен вид я обезоръжиха. Сега разбра как човек като него може да придаде идеалистична окраска и на най-голямата жестокост, да очарова слабите, да превърне най-нормални и добри хора в поклонници, аплодиращи екзекутора и усмихващи се при падането на ножа на гилотината.
— Аз се казвам Джордан Банкс — излъга той, както я беше предупредила Лейлъни. — Викам ми Джори.
Мадок протегна ръка, за да се ръкуват. Мики едва не припадна.
Беше дошла тук с ясното съзнание, че не може да спомене за поканата за вечеря за Лейлъни. Интересите на момичето щяха да бъдат накърнени, ако той разбереше, че дъщеря му има верни приятели в съседната къща.
Мики се беше надявала да види Лейлъни, да й намекне по един или друг начин, че няма да се успокои, докато момичето не се измъкне от къщи, след като Мадок и Синсемила заспят.
— Простете, не е много възпитано от моя страна да ви държа тук на стълбите — каза Мадок, — бих ви поканил вътре, но жена ми има мигрена и най-лекият шум в къщата пронизва черепа й като копие. Когато тя страда от пристъп на мигрена, ние трябва да шепнем и да ходим на пръсти, като че подът е барабан.
— Не се притеснявайте. Няма нищо. Просто исках да се запозная с вас и да ви поздравя. Пожелавам й бързо да се оправи.
— Когато има мигрена не може да се храни, но щом й мине, има вълчи апетит. Много ще хареса сладките. Много мило. До скоро.
Мики се отдръпна назад. Вратата се затвори. Стъпила върху мъртвата трева, тя се поколеба и се опита да измисли нов план, за да разбере Лейлъни, че е дошла при нея. Тогава си даде сметка, че Мадок може да я наблюдава.
Гарваните отново се разграчиха. Мики си припомни думите на Мадок: „Майка ми, Бог да я прости, правеше най-различни орехови сладки.“
Колко гладко бяха излезли от устата му думите „Бог да я прости“, колко естествено и убедително прозвучаха — като на практика той не вярваше нито в Бог, нито в опрощаването на душата и нейното съществуване.
С чаша чай в ръце Дженива я чакаше на кухненската маса.
Мики седна, наля си чай и й разказа за Мадок:
— Лейлъни няма да дойде за вечеря. Но съм сигурна, че ще дойде да ме види, след като родителите й си легнат да спят. Ще я чакам колкото и късно да стане.
— Чудех се… дали не може да отиде да живее при Клариса?
— А папагалите?
— Нали не са крокодили.
— Ако открия документите за граждански брак на Мадок, ще накарам журналистите да се заинтересуват от него. От четири години се е притаил и за него не се говори и не се пише много, но медиите ще се заинтригуват. Мистерията ще ги привлече. Защо крие женитбата си? Дали заради нея гледа да е в сянка?
— Синсемила — тя самата е цял цирк за медиите.
— Ако пресата се разшуми, все ще се намери някой, който е знаел за съществуването на Лукипела. Момчето не е стояло скрито от света през целия си живот. Дори и откачената му майка никога да не се е застоявала на едно място за дълго, такива като нея се помнят. Хората, които са я познавали макар и бегло, със сигурност ще си спомнят за нея. Някои ще си спомнят и за Луки. Тогава Мадок ще трябва да обяснява къде е момчето.
— Как ще намериш документи за брака му?
— Мисля по въпроса.
— Ами, ако много от репортерите уважават Мадок и мислят, че ти имаш лични сметки за уреждане с него? Като онази Бронсън?
— Със сигурност ще има такива. Той като цяло получава повече положителни отзиви. Но любопитството на репортерите трябва да се разпали. Такава им е работата — да се ровят в мръсотията.