Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Нещо по-лошо, дори и най-краткото прекъсване в поддържането на новата му идентичност възобновява първоначалното биологично напрежение и прави уникалния му енергиен сигнал силен и лесно откриваем за враговете му. С една дума, с това прекъсване той е върнал часовника назад. Затова остава силно уязвим от разкриване, ако свирепите преследвачи отново попаднат на следите му през следващите няколко дни.
Той разтревожено огледа лицето си. Приятните черти на Къртис Хамънд се възвръщат, но бавно и с определени неточности в пропорциите.
Както майка му винаги му е казвала, увереността е ключът към успешното поддържане на нова идентичност. Несигурността и съмнението отслабват маскировката.
Загадката на паническото бягство на Габи от джипа е разкрита. Докато препускаха през солните полета, разстроено от неспособността си да ускори непрекъснато разпалващия се пазач, момчето е претърпяло криза на увереността и за миг не е било Къртис Хамънд.
Физическата опасност не може да наруши спокойния му нрав. Докато пътешества и се впуска в различни приключения, той се чувства комфортно в новата си кожа. Способен е да бъде перфектният Къртис Хамънд дори и когато се намира в смъртна опасност.
Но макар да умее да запазва спокойствие в рискови и опасни моменти, той много се изнервя при общуване и запознанство с нови хора. Самото вземане на душ, с всички съпътстващи усложнения, го доведоха до сегашното му състояние на едни несъвършен Къртис.
Дълбоко разстроен и огорчен, той си казва, че е като неуспял артист-имитатор: физически гъвкав, решителен и безстрашен по време на преследване — но неспособен да забавлява публиката.
Добре. Отново е Къртис Хамънд.
Оглежда тялото си за странности, но не открива такива.
Хавлиената кърпа служи като саронг. Той се увива в нея, но въпреки това се срамува.
Докато дрехите му не бъдат изпрани и изсушени, той трябва да остане при Кас и Поли. Но веднага щом се облече отново, ще се измъкне със Стария Жълтьо. Сега, когато лесно може да бъде локализиран от убийците на неговото семейство — и може би също от ФБР, ако и те разполагат с достатъчно съвършена технология за проследяване — не може да оправдае с нищо излагането на двете сестри на опасност.
Никой друг човек не трябва да умира само защото е имал нещастието съдбата да го свърже с него.
Ловците със сигурност наближават. Те са тежковъоръжени. Изпълнени с решимост и са много ядосани.
Глава 44
Слънцето грееше до късно и дългият летен ден продължаваше много по до късно. В шест следобед небето все още беше синьо, а Южна Калифорния направо се пържеше.
Заплашена от икономически фалит, леля Джен нагласи термостата на климатика на двайсет и пет градуса, което пак си беше доста горещо. Сравнена обаче с горещината навън, кухнята си беше истинско райско място.
Докато Мики слагаше лед в една голяма кана и подреждаше масата за вечеря, тя разказа на Дженива за Престън Мадок, за биоетиците, убийството като форма на лечение, убийството като състрадание, като начин да се увеличи „общото количество щастие“, убийството в името на екологичното равновесие.
— Добре, че бях простреляна в главата преди осемнайсет години. В наши дни сигурно щяха да ме пуснат в разход, за да се запази екологията.
— Не, първо щяха да ти оберат органите, да направят абажури за лампи от кожата ти и да нахранят с останките ти животните, за да не замърсяват земята с нов гроб. Чай с лед?
Когато Лейлъни не дойде в шест и петнайсет, Мики се разтревожи. Дженива обаче я накара да запази търпение. В шест и трийсет се притесни и Дженива. Мики сложи в една чиния шоколадови сладки с бадеми — с орехи вместо бадеми — за да си намери оправдание да отиде до семейство Мадок.
Дневната светлина придаваше на земята чудат светлинен ореол, сякаш изпод земните недра излизаха духове. Във въздуха миришеше на изгоряло.
Кацнали на оградата на задния двор на Дженива, близо до изсъхналия розов храст, гарвани заграчиха срещу Мики. Сигурно бяха някакви помощници на черната вещица Синсемила, поставени, за да я предупреждават, когато някой неканен гост се приближи до покоите й.
При падналата ограда между двата имота зелената трева на Дженива отстъпваше място на изпотъпканата кафява повърхност, върху която Синсемила беше танцувала. Мики се напрегна при мисълта да се окаже лице в лице или с лунната танцьорка, или с убиеца-философ.
Всъщност тя не очакваше да срещне Престън Мадок. Лейлъни беше казала на леля Джен, че доктор Смърт ще се забави тази вечер.