Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Жителите отначало не разбрали какво е станало. Из града плъзнал слухът, че експлозията е резултат от действията на немски диверсанти, стоварени край Халифакс от подводници. Говорело се и за нападение на вражески дирижабли.
По официални данни на канадския и американския печат в града били убити 1963 души, над 2 хиляди изчезнали безследно, ранени били 9 хиляди души, 500 души останали без зрение поради пръсналите се стъкла от прозорците, 25 хиляди останали без покрив. Действителният брой на жертвите бил значително по-голям. Един канадски вестник от това време съобщава: «Само фирмата на халифакския гробар Макхиливрей изработи 3200 надгробни надписа за три дни». На разсъмване на 7 декември в Халифакс ударили студове и започнала снежна буря, а след едно денонощие откъм Атлантика връхлетял щорм — един от най-силните през последните 20 години.
Почти веднага след експлозията започнало спасяването на ранените и на затрупаните под развалините. Командването на флота отделило за спасителните работи няколко специални отряда. Оцелелите сгради били превърнати във временни болници и морги. Снежната буря затруднила работата на спасителните команди, поради което не успели да извлекат всички затрупани. Пожарите вилнеели в града няколко дни. През първите дни били отбелязани случаи на грабежи и мародерство, злодеите претърсвали и ограбвали труповете, Нахълтвали в изоставените магазини и складове. Бил нарушен «сухият закон».
Снежната буря след няколко дни била сменена от затопляне с дъжд. По непавираните улици на града хората газели кал до колене.
Когато светът разбрал за катастрофата, към Халифакс се отправила помощ — от Бостън дошъл специален влак с медикаменти и продукти, след това още един влак, обзаведен като болница, с който пристигнали 30 хирурзи, окулисти и 100 медицински сестри. От Ню Йорк докарали 10 000 топли одеяла, медикаменти, продукти. След това в Халифакс започнали да пристигат параходи с дрехи, строителни материали, цимент, гвоздеи.
В много страни било организирано набирането на помощи за жителите на разрушения град. В резултат на това Халифакс получил 30 млн. долара. Но за да излекува напълно тежките си рани, на града били необходими няколко години.
Съдът
В града не били потушени още всички пожари, още не били извадени из под развалините всички трупове, а населението на Халифакс вече поискало от губернатора да му бъдат предадени виновниците за катастрофата.
На 13 декември 1917 г. в оцелялото здание на градския съд започнало разследването на причините за катастрофата. За председател на съдебната комисия бил назначен Артър Драйздейл — върховен съдия на Канада. В комисията влезли представители на Британското адмиралтейство, капитани на кораби, известни в града инженери и юристи.
На съда било ясно, че причина за катастрофата е сблъскването на параходите в пролива Те-Нароуз. Отначало бил разпитан капитанът на взривилия се параход. Ще напомним, че екипажът на «Монблан» слязъл по крайбрежието на Дартмут на една миля от горящия кораб и залегнал в гората.
При разпита капитан Льо Медек описал подробно товаренето на експлозивите в Ню Йорк, обяснил причините за пристигането си в Халифакс и разказал за инструкциите, получени от него преди влизането в залива. Той докладвал на съда какви сигнали е давал и какви маневри е предприемал, след това разказал при какви обстоятелства са се сблъскали корабите (те съвпадат с изложените вече по-горе).
От норвежка страна давал показания старшият щурман (капитанът и пилотът на «Имо» били убити при експлозията). Според норвежката версия «Имо» влизал в пролива със скорост, не по-голяма от 5 възела, и се отклонил вляво от оста на фарватера, за да се размине с американския товарен параход, който се движел насреща му. Норвежките моряци заявили, че «Монблан» сам бил подложил борда си под вълнореза на «Имо».
На втория ден от разпита капитан Льо Медек повторил показанията си, а пилотът Маккей потвърдил изцяло под клетва всичко, заявено от Льо Медек.
След като пилотът завършил разказа си за сблъскването, на Льо Медек бил зададен въпросът: «Какво стана по-нататък?» Капитанът отговорил: «Когато видях пламъците и дима, сметнах, че корабът ще хвръкне незабавно във въздуха. Беше невъзможно да се предприеме каквото и да е било за гасенето на пожара и за да не рискувам напразно живота на четиридесет души, заповядах да се напусне корабът».