Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Изненадващо е, че никому от съдиите не дошло наум да обвини за халифакската катастрофа Британското адмиралтейство, което фактически заповядало на натоварения с експлозиви кораб да влезе в пролива, минаващ през града, и да хвърли котва в залива Бедфорд, където трябвало да чака формирането на конвоя. Бие на очи парадоксалният факт — кораб, един път вече натоварен (при това с огромна партида взривни вещества), е заставен да отиде в залив, претъпкан с кораби. Кой знае защо никому не дошло наум конвоят да се чака на външния рейд на Халифакс под охрана на канонерките. Дори ако «Монблан» би получил в борда си торпедо от немска подводница, градът не би пострадал. Но за това в съда не обелили и дума.
През март 1918 г. делото се гледало във Върховния съд на Канада. Синдикатът на капитаните от далечно плаване във Франция подал молба до морския министър на страната за защита на капитан Льо Медек. След една година той и пилотът Маккей били освободени, като и на двамата били възстановени правата на корабоводители.
По-късно международният съд, който разглеждал исковете на двете корабни компании, решил, че за сблъскването са виновни в еднаква степен и двата кораба.
В началото на 1918 г. злополучният «Имо» бил свален от плитчината и откаран в Ню Йорк за ремонт. След това той бил преименувай на «Гивернорен». През 1921 г. при един рейс от Норвегия за Антарктика той се натъкнал на скала и потънал.
Капитан Льо Медек служил във фирмата «Компани женерал трансатлантик» до 1922 г. През 1931 г. френското правителство, сякаш подчертавайки невинността на своя флаг при сблъскването на «Мойблан» и «Имо», наградило във връзка с излизането в пенсия бившия капитан на парахода, погубил града, с ордена на Почетния Легион.
Дилемата на полковник Сандлерс
Когато избухна параходът
И до днес, когато става дума за някакви събития от миналото, жителите на Бомбай употребяват изразите «когато избухна параходът», «преди експлозията» и «след експлозията». Това е спомен за печалните събития от априлските дни на военната четиридесет и четвърта година, когато чудовищна експлозия разрушила част от града. И сега още по улиците и в пристанището в източната част на Бомбай могат да се видят следя от разрушенията. Старите жители разказват, че в този злополучен ден извън града, от другата страна на полуострова, където са Малабарските хълмове, седял на пода в колибата си стар обущар индиец… Изведнъж покривът на колибата се разтърсил и до краката на стареца в земята се забила, както му се сторило, една тухла. В следващия миг откъм изток се дочуло силно бучене. Старецът пипнал «тухлата» и си изгорил ръката. Това било разтопено кюлче злато с тегло 22 кг — едно от 155-те, които били разхвърлени от експлозията при избухването на английския параход «Форт Стайкин». Когато разбрал по-късно каква е работата, честният обущар предал кюлчето на пристанищните власти. Останалите кюлчета не били намерени.
— Какво ще говорим за кюлчето! — ще ви кажат индийците. — Тритонната котва на избухналия параход се стоварила върху кораб, който се намирал на километър от мястото на експлозията.
Ето от какво били предшествани тези събития.
Английският товарен параход «Форт Стайкин», построен в Канада през 1942 г. — транспортен кораб от военните години, имал вместимост малко повече от 7 хиляди рег. т, дължина 140 м, широчина 9 м и парна машина с 500 к. с. На кораба били монтирани две 12-фунтови оръдия и няколко картечници система «Ерликон» за защита от немските подводници и самолети.
На 24 февруари 1944 г. «Форт Стайкин» с военен товар на борда напуснал английското пристанище Биркенхейд, излязъл в Атлантика, благополучно избягнал срещите с немските подводници, заобиколил Африка и на 30 март пристигнал в пристанището Карачи. Тук от парахода разтоварили няколко самолета, транспортирани на палубата в разглобен вид, и още някакво въоръжение и боеприпаси.
След няколко дни в утробата на «Форт Стайкин» били натоварени 8700 бали пенджабски памук, каучук, сяра и други товари, включително 155 кюлчета злато — по 22 кг всяко, на сума 5 милиона долара. След това корабът вдигнал котва и взел курс към Бомбай, където В 11 ч и 30 мин на 12 април застанал на вързала до пирс № 1 в приливния док-басейн «Виктория док». Капитанът на парахода взел чантата си и тръгнал за управлението на пристанището, където предявил секретните документи. От тях се виждало, че е необходимо колкото се може по-бързо да се разтовари корабът — на борда му освен посочения товар се намирали 1395 т силни взривни вещества и 300 т тринитротфлуол.