Тайните на морските катастрофи

Пилотът и капитанът на «Монблан» били убедени, че корабът отсреща ще отбие вдясно и ще се доближи до средната линия на фарватера съгласно с изискванията на правилата. Сега обаче върху «Монблан», който се намирал на 40 м от крайбрежната улица на Дартмут, буквално връхлитал отгоре му насрещният, при това по-голям кораб. «Монблан» започнал да обръща надясно, а «Имо» вляво. Корабите бързо се доближавали.

На капитан Льо Медек му оставал само един изход, за да избегне сблъскването — да отбие вляво и да пусне «Имо» откъм десния си борд. Разстоянието между параходите било вече 50 м. Маккей дръпнал въженцето и дал два къси сигнала. Едновременно с това капитанът, който веднага схванал маневрата на пилота, викнал на кормчията: «Ляво на борд!» И макар че машината била спряна, дълбоко газещият кораб продължавал да се движи по инерция и да слуша кормилото. «Монблан» бавно се отдалечил от брега и двата парахода се оказали успоредно един на друг с десните си бордове на разстояние 15 м. Изглеждало, че опасността от сблъскване отминала.

Но тук се случило непредвиденото. Едва «Монблан» отбил вляво и започнал да се разминава по десния си борд с норвежеца, когато «Имо» подал три къси сигнала, с което давал да се разбере, че машината му работи на заден ход. «Монблан» направил същото — дал реверс на машината и три къси сигнала. Двата кораба започнали да се раздалечават с «кърмата напред». Но кормилото на «Имо» останало прехвърлено на левия борд, което при машина, работеща на «пълен назад», отбило носа му надясно — право в борда на «Монблан». Опитвайки се да избегне удара, Льо Медек прехвърлил кормилото на десния борд така, че да отклони носа на кораба си вляво. След няколко секунди носът на норвежеца. ударил със сила десния борд на «Монбран» в района на първия трюм. Всички, които се намирали на мостика на «Монблан» в момента на удара, замръзнали от ужас по местата си. Лицата им станали бели, очите — широко отворени. Въпреки студа по гърба на всички избила студена пот. Само екипажът на «Монблан», пилотът Маккей и командването на морския щаб в Халифакс знаели за секретния товар на борда на френския параход.

«Ние сме натъпкани с взрив»

Само преди някакви си шест-седем часа Льо Медек и пилотът Маккей седели в капитанската каюта, пиели кафе и тихо и мирно си говорели.

— Много съжалявам, скъпи ми пилоте, че не мога да ви предложа бутилка «Мартел». Сами разбирате, законите на военното време забраняват спиртните напитки по нашите кораби. — О, не се тревожете, капитане — отговарял пилотът, — това е дреболия, кафето ви е отлично.

Капитанът разказвал:

— Та така, господин Маккей, на 25 ноември, Когато докарах «Монблан» в Ню Йорк и акостирахме на кея на Ист Ривър, американските военни власти ми заповядаха да пусна на кораба група дърводелци. Ден и нощ те обшиваха трюмовете с дебели дъски. Нито един железен гвоздей — всичките медни! А след час агентът на фирмата ми каза в кантората: «Страхувам се, капитане, че това е взрив, и при това много голяма партида. В нормални условия не бихме използвали „Монблан“ за превоз на такъв товар, но сега е война, корабите не стигат и нямаме друг изход». След два дни започнаха да ни товарят. Специалната група от стифидори работеше бавно и много внимателно. Обувките им бяха омотани с плат. Заповядаха ми да загася котлите, а на екипажа конфискуваха всички лули, цигари и кибрити. Разрешаваха да се пуши само на брега.