Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Въпреки срочността и важността на документите, представени от капитана на «Форт Стайкин», разтоварването на експлозивите започнало едва след един ден — на 14 април. Рано сутринта докерите започнали да разтоварват тринитротолуола и боеприпасите от твиндеците на трюм № 2 и балите памук от дъното на същия трюм, наредени под експлозивите.
Монотонният грохот от парните винчове по палубата се разнасял до обяд, докато в пристанището не настъпила обедната почивка. Работата спряла. В трюмовете на парахода оставало още много смъртоносен товар и тринитротолуол, и 1370 т боеприпаси, наредени в трюмове № 2 и 4.
Работата се възобновила в 13 ч и 30 мин. Скоро един от индийските докери забелязал дим в трюм № 2, издигащ, се между два стифа бали. Той съобщил за това на бригадира си, който се втурнал към мостика с вик «пожар». Екипажът на кораба започнал да размотава пожарните маркучи по палубата. Вахтеният помощник-капитан изтичал на кея да се обади по телефона.
Диспечерът от противопожарната охрана на пристанището бил известен за пожара в 14 ч и 16 мин. Той изпратил към «Форт Стайкин» само две коли, които спрели на първия пирс след 7 минути. Тук пристигнал и полковник Сандлерс, англичанин, началник на противопожарната служба на Бомбайското пристанище. Капитанът на парахода съобщил на полковника, че беглият оглед на горните стифове не дава повод да се предполага, че огънят в трюм № 2 е диверсия. Той смятал, че се е самовъзпламенил един от стифовете с памук.
Пристанищните пожарникари взели работата в свои ръце. Те насочили в люка на отворения трюм две мощни струи вода, без да попитат докерите в кое място на трюма са горящите стифове памук. Ето защо водата, изглежда, не достигала до целта, въпреки че трюмът постепенно се пълнел с вода. Горящите бали изплавали от дъното на трюма под твиндека, върху който били наредени. боеприпасите и ТНТ…
Изминал повече от половин час, а пожарът още не бил потушен. Тогава Сандлерс повикал още осем пожарни коли, които пристигнали при горящия кораб след 10 минути.
Към 15 часа върху левия борд на «Форт Стайкин» се появило голямото вишневочервено петно — огнището на пожара било в задната, кърмовата част на трюма. Но достъпът дотам бил възможен само от външната страна, и то след разрязването на обшивката. Спешно трябвал оксижен. В пристанището имало само един такъв апарат, но той бил повреден, а и не успели да го поправят.
Пожарът в трюма на «Форт Стайкин» не се укротявал. Изглеждало сякаш водата, която нахлувала в люка на мощни струи, само разпалвала огъня в утробата на парахода.
Полковник Сандлерс стоял на палубата на горящия параход, заливана от водата, и решавал явно най-трудната и както се оказало — последната задача в живота си.
Скъпоценното време течало… Най-правилното решение било да се изкара параходът на външния рейд (преди настъпването на отлива). Трябва да се има предвид, че «Форт Стайкин» се намирал в приливно-отливен док-басейн, шлюзовите врати на който се отваряли само при голяма вода. Наистина за изтеглянето на «Форт Стайкин» от док-басейна били необходими влекачи, тъй като парната машина била частично разглобена. Въпреки това корабът можел да бъде изкаран от дока с влекачи, докато позволявала водата. Той бил акостирал почти срещу шлюзовите врати на дока! Но скъпоценното време било вече загубено.
Имало още два изхода: да се продължат опитите за потушаване на пожара или да се потопи корабът в дока до кея.
Събралите се на борда на «Форт Стайкин» началници на различните пристанищни служби само давали съвети и идеи на капитана, от които му се замаяла главата. Тук вече нямало нужда от съвет, а от заповед за незабавно потопяване на парахода. Но такава заповед не била дадена… Полковник Сандлерс се уплашил от риска. Той заповядал да продължи гасенето на пожара.
В 15 ч и 45 мин силният дим, който излизал от трюма на «Форт Стайкин», станал изведнъж черен. След това от люка до върха на мачтите се извил ярък пламък, който веднага изчезнал. В 15 ч и 50 мин екипажът на парахода напуснал кораба и побягнал към портала на пристанището. Моряците разбирали по-добре от Сендлерс, че «Форт Стайкин» ще избухне всеки момент. Бордовете на парахода светели вече с вишневочервен цвят, покрай цялата му водолиния от водата се издигала пара. Над дока-басейн, в който се намирал корабът, се появил тъмен облак от дим.
В същото време работата в пристанището вървяла нормално — на рейда отново шетали катери, влекачите теглели баржите, разнасял се грохотът на винчовете. Вестта за надвисналата опасност още не била успяла да се разпространи сред пристанищните работници. Пожарът на «Форт Стайкин» не привлякъл особено вниманието на индийските докери — в онези години пожарите по корабите, натоварени с памук, били доста често явление в Бомбайското пристанище. Пожарникарите продължавали да наливат вода в трюма на парахода…