Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
16 часа и 06 минути
Селяните, работещи в полето на 20 мили от града, неочаквано почувствали с учудване мощен порив на горещ вятър. След няколко секунди до ушите им достигнало откъм града силно бучене.
«Форт Стайкин» избухнал в 16 ч и 06 минути. За някакъв миг параходът изчезнал сред облаци дим и пламъци. Стоманени останки от корпуса, части от парната машина, сандъци със стока, бали памук, кюлчета злато и обезобразени човешки тела били изхвърлени на височина 300 м и падали оттам върху града. В бетонния пирс, до който бил пристанал параходът, срещу мястото на втория му трюм се образувала огромна яма. Осемнадесетте пожарни коли били издухани от пирса като трошички хляб от масата. Пожарникарите, намиращи се на борда на парахода и на кея, изчезнали. По-късно намерили само металните им каски.
За силата на експлозията може да се съди дори по факта, че някои отломки от парахода прелетели по въздуха почти километър, а един от парните котли на кораба се озовал на една от градските улици на 900 метра от мястото на експлозията.
Никой не могъл да обясни защо след експлозията кърмовата част а «Форт; Стайкин» оцеляла, като легнала на дъното на док-басейна.
В четвъртия трюм в тази част на парахода оставали още 800 т взривни вещества…
Вторият взрив последвал в 16 ч и 33 мин. Очевидците твърдят, че той бил по-силен от първия. Достатъчно е да споменем, че кърмата на «Форт Стайкин» заедно с 12-фунтовото оръдие на юта прелетяла над складовете на височина 14 м и паднала на пътя на 200 м зад портала на пристанището. След втората експлозия в бетонния пирс се появила втора яма.
Последствията от двете експлозии били ужасни. В док-басейна «Виктория» и в съседния «Принц» били унищожени и извадени от строя около тридесет кораба. Акостиралият до кърмата на «Форт Стайкин» английски товарен параход «Джапаланда» с вместимост почти 4000 регистър-тона бил изхвърлен от експлозията върху покрива на склада.
Както след първата, така и след втората експлозия по акваторията на док-басейна и по външния рейд се разпространили две гигантски вълни. При това вързалата на корабите се скъсали като конци, а тежко натоварени кораби се удряли като трески в бетонните пирсове и кейове. Били запалени 12 кораба, а 18 търговски и 3 военни кораба били потопени или силно повредени. Общият регистров тонаж на повредените кораби възлязъл на повече от 50 000 т.
От експлозиите били разрушени над 50 пристанищни склада, а съхраняваното в тях зърно, боеприпаси и военна техника били разхвърляни по цялата територия на пристанището. Разхвърчалите се горящи бали памук и нагорещените парчета предизвикали многобройни пожари. В дима се разнасяли експлозии — избухвали складовете със снаряди… Всичко това ставало на половин миля от града.
Горящите бали памук падали върху дървените къщи на Бомбай и предизвикали пожари в самия град. Раздухван от силния мусон, пожарът в пристанището се разпространявал на север към центъра на града. Бомбай бил заплашен от смъртна опасност. Вечерта заревото над опустошеното пристанище се виждало на 75 мили в морето. През цялата нощ пристанището се разтърсвало от експлозиите и от грохота на срутващите се сгради. Противопожарната служба на града се оказала безсилна да ликвидира тази адска клада.
За да бъде спасен градът от огъня, било решено да се създаде «мъртва зона» между пристанището и града с широчина 500 м. В създалата се обстановка това било единственото правилно решение. На работа били хвърлени няколко хиляди войници и моряци от военноморския флот. Помагали им доброволци сред оцелелите моряци от търговския флот. През първата нощ от горящото пристанище успели да извозят 1500 т взривни вещества.
Битката за Бомбай продължила три дни и три нощи. Градът бил спасен благодарение на това, че в «мъртвата зона» с широчина 500 м били взривени всички здания, които могли да подсилят огъня. Последните огнища на пожара угаснали към 1 май 1944 г.
Броят на жертвите от бомбайската катастрофа е неизвестен, както и точният брой на жителите на този огромен пренаселен град. Тогава били взети под внимание само жертвите, регистрирани от моргите и болниците. По официални данни — 1500 убити, и над 3000 ранени. Никой не знае броя на безследно изчезналите.