Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Да. После подхваща някакъв напев, нещо, което да му помогне да призове силата си. Накрая е готов, сваля капака на кошницата и voila! — момчето излиза живо и здраво.
— Хм.
— Това е възкресение, разбирате ли, детето е върнато от мъртвите. Това всъщност е основата на огромен брой илюзии, традиция, която води началото си от древността, още откакто има магия. Предполагам, че тези номера са се появили по времето, когато магьосниците са били жреци. Дори каскадите на Худини, при които го потапяли в морето, целият увит във вериги, могат да се причислят към този вид ефекти. Или поне аз съм на това мнение.
— Наистина?
— Ако не истинска, то символична смърт. Самотният човек, който кани смъртта да го вземе, тълпата, която затаява дъх заедно с потопения магьосник и чака в продължение на невъзможно дълги минути той да изскочи над водата, но го няма никакъв. Дали този път не е отишъл прекалено далеч? Дали този път смъртта няма наистина да го застигне? А после, най-сетне, героичната му поява над водата. Това се е приемало като някакво чудо, като един вид възкресение.
— Възкресение или не, хората не са харесвали номера на Карефор с кошницата, така ли?
— Да, не го харесваха. Както казах, Карефор е талантлив актьор, но внушението, което постигаше, беше някак прекалено силно. Гневът му, кръвта, писъците — всичко беше прекалено истинско. В това му беше проблемът. Той плашеше хората. Разбира се, имаше си и почитатели.
— Какви почитатели? Деланд се мръщи.
— Хммм. Нека помисля. Спомням си един дребен таитянец и една рускиня. Олга някоя си. И един шейх също. Неколцина поклонници на готическото — съвсем безобидни всъщност, но определено си падаха по кръвта. — Въздъхва. — Беше преди години и не си спомням имена. Може би някой от колегите ще си спомни. Мога да ги попитам. А, едно си спомням все пак — Мерц. За малко да забравя Мерц — а той беше най-големият фен на Карефор. Истински почитател. Едва ли е пропуснал и едно негово представление. А и обикновено си тръгваха заедно след това. Забелязах го, защото бяха доста странна двойка.
— Какво имате предвид?
— Карефор, знаете, беше висок мъж и с впечатляваща външност. Мерц, от друга страна, е нисък и як, плешив като яйце и почти толкова широк, колкото и висок. Дяволски богат. Караше ролс-ройс. Това, че и двамата бяха европейци, изглежда ги свързваше.
— Какво искате да кажете? Истинското име на Карефор е Байрън Будро и той не е европеец. От Луизиана е.
Деланд е шокиран.
— Не. Французин е.
Аз клатя глава.
— Не сте знаели, че Карефор е артистичен псевдоним?
— Ален Карефор — само това име знам. Проклет да съм! Ходил съм в Европа, дори две години живях във Франция. Никога не бих предположил… но вече ви казах, че Карефор беше талантлив актьор. — Клати глава. — Може пък и Мерц да е бил гринго — казва той и се смее колебливо.
— Мерц беше ли член на Замъка?
Кураторът клати глава.
— Не знам. Мога да проверя. Не е бил наш изпълнител, но пък може да е бил външен член. Определено беше от най-редовните зрители. И много сериозно гледаше на магията. Не ми се вярва да е бил американец, освен ако и той не е бил гениален актьор. Французин или нещо подобно. Може би белгиец.
— В какъв смисъл е бил… е гледал сериозно на магията?
— Колекционираше редки книги по темата. Предимно за стария индийски номер с въжето. Говорили сме за това един-два пъти. Имаше няколко изключително ценни книги в колекцията си. Неща, които трудно се намират. И са невероятно скъпи.
— Номерът с въжето?
— А, да — казва Деланд. — Легендарният индийски номер с въже. Марко Поло го споменава в дневника си — това е през тринайсети век, но се смята, че номерът датира от много по-рано. Появил се е в Китай, най-вероятно, а после е стигнал до Индия по Пътя на коприната.
Часовникът на китката му издава серия от остри бибипкания и той се взира през очилата си да открие правилното бутонче, с което да изключи алармата. Въздишка.
— Трябва да вървя. Зъболекарят ме зове.
Деланд става.
— Защо не дойдете пак довечера? — казва той. — Може да видите представлението, ако искате. Ще се върна навреме да ви подготвя получената информация за Карефор от архивите. И за Мерц също, ако имаме нещо. Ще ви го приготвя, така че да можете да го вземете.
Телефонът на Деланд звъни. Таксито му. Тръгвам с него по стълбите.
— Има един човек, който познаваше Карефор — той има представление довечера, Кели Мейсън. Може би ще е добре да поговорите с него. Предполагам, че е познавал и Мерц, защото споделяха общ интерес.
— Какъв?
— Номерът с въжето — Мейсън написа няколко статии за него и ако не се лъжа, Мерц му позволи да разгледа колекцията му. Така че може да знае къде е Мерц и ако вие намерите Мерц…