100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Кралица Елизабет умира в 1603 г. и Бейкън става съветник на приемника й крал Джеймс I. Той невинаги приема съветите му, но го цени високо и по време на неговото управление Бейкън неизменно напредва. В 1607 г. става правителствен юрисконсулт, в 1613-а — главен прокурор, а в 1618-а е назначен за лорд-канцлер на Англия. Същата година получава титлата барон, а в 1621 г. — виконт.
Но идва бедата. Като съдия Бейкън е приемал „подаръци“ от тъжители. Макар и обичайна практика тогава, това явно е незаконно. Политическите му противници в парламента със стръв използват тази възможност, за да му отнемат властта. Бейкън прави самопризнания и е осъден на затвор в Лондонската кула, голяма глоба и повече няма право да постъпва на държавна служба. Кралят скоро освобождава Бейкън от затвора и му опрощава глобата. Но с политическата му кариера е свършено.
Трудно е да си спомним много случаи, когато високопоставени политици са уличавани в корупция или в друго нарушение на общественото доверие. Често пъти, когато такива хора са залавяни, започват да се вайкат и защитават себе си, като твърдят, че всички си служат с измама. Приета сериозно, такава „защита“ би трябвало да означава, че корумпираният политик не трябва да бъде наказван, освен ако първо не се накажат всички корумпирани преди него. Но Бейкън реагира на присъдата си малко по-различно: „Аз бях най-справедливият съдия в Англия през последните петдесет години; но това е най-справедливото порицание в парламента през последните двеста години.“
Толкова активен и наситен политически живот сякаш не оставя място за нищо друго. Но неувяхващата си слава и мястото си в тази книга Бейкън държи на философските си произведения, а не на политическата си дейност. Първата му значителна творба са неговите „Есета“, излезли в 1597 г., а после постепенно разширявани. Написани в пестелив, превъзходен стил, те съдържат богатство от проникновени наблюдения не само по политически, а и по много лични въпроси. Ето някои характерни мисли:
Младите хора са по-годни да изобретяват, отколкото да преценяват, по-годни да изпълняват, отколкото да дават съвети, и по-годни за нови начинания, отколкото за улегнала работа;…зрелите хора възразяват прекалено много, дават прекалено много съвети и рискуват прекалено малко. Несъмнено добре е да се намери работа и за едните, и за другите…, защото добродетелите на всяка възраст поправят недостатъците и на двете.
Онзи, който има жена и деца, оставя заложници на съдбата…
(Самият Бейкън е женен, но няма деца.)
Най-значителните произведения на Бейкън са свързани с философията на науката. Той замисля голяма творба — „Инстаурацио магна“ („Голямото обновление“), в шест части. Първата част трябвало да бъде обзор на тогавашното състояние на знанието; втората — да съдържа нов метод за научни изследвания; третата да бъде сборник от емпирични данни; четвъртата да включва онагледяване на неговия нов научен метод; петата да представи някои неокончателни изводи; и последната, шестата, да представлява синтез на знанията, придобити чрез новия метод. Не е чудно, че този грандиозен замисъл — може би най-амбициозният след Аристотел — остава неизпълнен. Но „Напредъкът на знанието“ (1605) и „Новум органум“ (1620) може да се смятат за първите две части на този голям труд.
„Новум органум“ („Нов инструмент“) е може би най-значителното произведение на Бейкън. Книгата е по същество призив за възприемане на емпиричния изследователски метод. Практиката да се разчита изцяло на Аристотеловата дедуктивна логика се обезсмисля, нужен е нов изследователски метод — индуктивен. Знанието не е нещо, от което започваме и от което правим изводи; то е нещо, до което стигаме. За да разберем света, трябва първо да го наблюдаваме. Първо съберете фактите, казва Бейкън, после правете изводи от тях чрез индуктивно мислене. Макар че учените не са следвали във всички подробности индуктивния метод на Бейкън, неговата главна идея — огромното значение на наблюдението и на експеримента — е сърцевината на метода му, който учените прилагат оттогава насам.
Последното произведение на Бейкън — „Новата Атлантида“, е разказ за утопична държава, разположена на въображаем остров в Тихия океан. Макар обстановката да напомня за „Утопия“ от сър Томас Мор, целият смисъл на Бейкъновата книга е различен. В нея процъфтяването и добруването на идеалната държава са пряк резултат от усилията, съсредоточени върху научните изследвания. Подразбира се, естествено, основната мисъл на Бейкън: умното приложение на научните изследвания може да донесе на хората в Европа такова благоденствие и щастие, на каквито се радват жителите на митичния остров.