100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Въпреки значителните си териториални размери и трайност Персийската империя не е оказала поне приблизително онова голямо въздействие върху историята, което имат дълголетни империи като Римската, Британската или Китайската. Но когато преценяваме влиянието на Кир, не трябва да забравяме, че тези постижения едва ли щяха да бъдат осъществени без него. В 620 г. пр. Хр. (едно поколение преди раждането на Кир) никой не е подозирал, че само след столетие целият древен свят ще бъде управляван от едно невзрачно племе от Югозападен Иран. Дори като хвърляме поглед назад, не можем да кажем, че възходът на Персийската империя е от онези исторически събития, които поради предварително съществуващите социални и икономически условия и бездруго щяха да се случат рано или късно. Затова Кир е сред рядко срещаните мъже, наистина променили хода на историята.
88. ПЕТЪР ВЕЛИКИ
1672 — 1725
Петър Велики е всепризнатият най-бележит руски цар. Въведената от него политика на европеизация е важен фактор за превръщането на Русия във велика сила.
Петър, роден в 1672 г. в Москва, е единствен син на цар Алексей и втората му жена Наталия Наришкина. Петър още няма четири години, когато баща му умира. Алексей има други тринайсет деца от първата си жена, затова не е чудно, че възниква продължителна и понякога ожесточена борба за наследяването на трона. Веднъж дори се налага Петър да побегне, за да отърве кожата. В течение на няколко години неговата полусестра София е регент, едва в 1680 г. тя е отстранена от тази длъжност и положението на Петър е вече осигурено.
В 1689 г. Русия е изостанала страна, която крета с векове след Западна Европа почти във всяко отношение. Градовете са много по-малко, отколкото западноевропейските. Институцията на крепостничеството процъфтява — броят на крепостниците расте, а законните им права намаляват. Русия е пропуснала и Ренесанса, и Реформацията. Духовенството тъне в невежество; литература почти няма; математиката и науката са пренебрегвани и дори презирани. За разлика от Западна Европа, където Нютън вече е написал своята „Принципиа“, а философията процъфтява, Русия още живее в средновековието.
През 1697/98 г. Петър предприема дълго пътешествие из Западна Европа, което определя тона на неговия режим през следващите години. Включени в тази „голяма мисия“ са около 250 души, които Петър е взел със себе си. Като се крие зад псевдонима Пьотр Михайлов, той има възможност да види много неща, които иначе не би могъл. По време на това пътуване той работи известен период в Холандия като корабен дърводелец в Източноиндийската компания. Работи също в кралската корабостроителница в Англия и изучава оръдейно строителство в Прусия. Посещава фабрики, училища, музеи, арсенали и дори парламентарна сесия в Англия. Научава всичко, каквото може, за западната култура, наука, индустрия и административно устройство.
В 1698 г. Петър се завръща в Русия и се впуска във всеобхватни реформи, предназначени да модернизират и европеизират руската държава. За да насърчи въвеждането на западна технология и техника, той довежда в Русия чужди специалисти и изпраща много млади руснаци да се учат в Западна Европа. По време на своето царуване Петър насърчава развитието на индустрията и търговията. Градовете се разрастват, а буржоазията става по-многочислена и влиятелна.
Все по това време е изградена първата руска флота с внушителни размери. Армията е преустроена по европейски образец, войниците са снабдени с униформи и модерно оръжие и се въвежда европейско военно обучение. Петър внася много промени в гражданската администрация. Значителна е реформата, според която държавните служители се повишават заради способностите и работата им, а не по наследствено служебно положение.
В социалната област Петър също насърчава европеизирането. Издава указ, по силата на който мъжете трябва да острижат брадите си (но по-късно го променя) и съдиите да се обличат по западен образец, насърчава ги да пушат и да пият кафе. Навремето много от нововъведенията му се натъкват на упорита съпротива, но крайният резултат от тази политика е, че голяма част от руската аристокрация възприема западноевропейските маниери и култура.
Не е чудно, че Петър намира руската православна църква за изостанала и реакционна. Той успява отчасти да я реорганизира и да установи контрол над нея. Създава светски училища и насърчава развитието на науката. Въвежда Юлианския календар и модернизира руската азбука. По време на царуването му се появява и първият вестник в Русия.
Освен тези вътрешни реформи Петър слага началото на външна политика, която ще има важни последици в бъдеще. По негово време Русия участва в две войни — с Турция на юг и с Швеция на север. Във войната с Турция той има отначало някои успехи, като в 1696 г. завладява пристанището Азов, с което осигурява на Русия достъп до Черно море. Обаче по-късно турците вземат надмощие и в 1711 г. Петър е принуден да върне Азов на турците.