100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
След смъртта на Мао настъпва известна либерализация, но опитите да се превърне Китай в демократична държава са потъпквани от Дън Сяопин — понякога много жестоко, както през юни 1989 г. на пекинския площад Тянанмън.
Разбира се, Мао Цзедун не е единственият, определял политиката на комунистическото управление. Той никога не е упражнявал такъв едноличен контрол, както Сталин в Съветския съюз. Въпреки това е ясно, че Мао остава най-важната фигура в китайското управление от 1949 до смъртта си в 1976 г.
Един проект, за който той очевидно носи цялата отговорност, е „големият скок напред“ от края на 50-те години. Мнозина наблюдатели го окачествяват като провал. Той поставяше ударение върху маломащабни, свързани с тежък труд производствени методи, които биха могли да бъдат изпълнени в селските райони. (Накрая той бе изоставен.) Друг проект, подкрепян от Мао въпреки съпротивата на други китайски лидери, беше „Великата пролетарска културна революция“ от края на 60-те години. Това беше голямо разбунване, в известен смисъл почти гражданска война между Мао и последователите му, от една страна, и дълбоко окопалата се комунистическа бюрокрация, от друга.
Интересно е да отбележим, че Мао беше вече около шейсет и пет годишен, когато започна „големия скок напред“; надхвърляше седемдесет, когато сложи началото на културната революция, и наближаваше осемдесет, когато направи рязък политически завой и тръгна към сближаване със Съединените щати.
Винаги е трудно да се оценява дългосрочното влияние на една все пак съвременна политическа фигура. В първото издание на тази книга дадохме много по-предно място на Мао, тъй като смятахме, че въведената от него комунистическа система в Китай ще издържи дълго. Сега вече това едва ли е вероятно. Китай като че ли изоставя социализма; и макар че диктаторският политически строй на Мао все още съществува, няма гаранция, че ще оцелее.
Докато беше жив, имаше изгледи Мао да се окаже толкова значителна фигура, колкото Ши Хуан Ти. И двамата са от Китай, и двамата са създатели на революционни системи в страната си. Но влиянието на Ши Хуан Ти се е запазило около двайсет и два века, а влиянието на Мао чезне бързо.
Може би е по-уместно да сравняваме Мао с Ленин, живял също в XX век. Той въведе марксизма в Китай, същото направи и Ленин в Русия. На пръв поглед Мао изглежда по-значителният от двамата. В края на краищата населението на Китай е повече от три пъти по-многобройно от народите на Съветския съюз. Но Ленин предхожда Мао, дал му е пример и е въздействал на възгледите му. Освен това Ленин създава първата в света комунистическа държава и упражнява огромно влияние в света, много по-голямо извън собствената си страна, отколкото Мао. Затова смятаме, че Мао трябва да бъде класиран малко след Ленин.
90. ФРАНСИЗ БЕЙКЪН
1561 — 1626
Въпреки че години наред е бил виден английски политик и е посветил почти цялото си време и сили за укрепване на политическата си кариера, Франсиз Бейкън е включен в тази книга само заради философските си произведения. С тях той става вестител на нова ера в науката: първият велик философ, осъзнал, че науката и техниката могат да преобразят света, активен застъпник на научните изследвания.
Бейкън, роден в Лондон в 1561 г., е по-малкият син на висш държавен сановник при кралица Елизабет. Дванайсетгодишен, постъпва в колежа „Тринити“ в Кеймбридж, но след три години го напуска, без да е получил диплома. На шестнайсет постъпва на работа в британското посолство в Париж. Когато става на осемнайсет, баща му умира неочаквано, без да му остави много средства. Тогава се залавя да учи право и на двайсет и една години вече може да практикува като адвокат.
Скоро след това се впуска в политическото поприще. На двайсет и три години е избран за член на Камарата на общините. Но въпреки че има високопоставени роднини и приятели и въпреки бляскавите му умствени способности, кралица Елизабет упорито отказва да го назначи на висока или доходоносна длъжност. Една от причините е, че смело се противопоставя в парламента на един данъчен законопроект, който кралицата подкрепя. Тъй като Бейкън живее разточително и вечно има дългове (веднъж дори е арестуван за това), той няма право да си позволи такова независимо поведение.
Бейкън става приятел и съветник на граф Есекс, популярен млад аристократ с политически амбиции. На свой ред Есекс става приятел на Бейкън и негов щедър благодетел. Но когато прекомерните амбиции на Есекс го изкушават да замисли заговор срещу Елизабет, Бейкън го предупреждава, че дължи вярност първо на кралицата. Въпреки всичко Есекс се опитва да приведе в изпълнение заговора; той не успява и Бейкън играе активна роля в съдебното преследване за измяна срещу графа. Есекс е обезглавен и след цялата шумотевица у много хора остава чувство на неприязън към Бейкън.