100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Петър Велики не е владетел, оставил се да го носи течението, а е човек, изпреварил времето си. Неговата далновидност вероятно е променила историята и я е насочила по път, който тя иначе не би поела. Затова той очевидно има място в тази книга.
Когато трябваше да решим къде е то, останахме донякъде повлияни от сравнението между него и кралицата на Англия Елизабет I. Елизабет е много по-прочута, особено на Запад. Струва ни се обаче, че е много трудно да бъде убеден дори най-обективният руснак, че Елизабет е по-влиятелна от Петър Велики. Петър е много по-голям новатор, много по-оригинален. Докато Елизабет просто олицетворява желанията на своя народ, Петър тласка руснаците по път, който те не са и помисляли да поемат. Разликата в класирането щеше да бъде още по-голяма, ако през изтеклите векове Англия не беше играла на световната сцена много по-важна роля от Русия.
89. MAO ЦЗЕДУН
1893 — 1976
Мао Цзедун изведе комунистическата партия на власт в Китай и през следващите двайсет и седем години стоеше начело на забележителното преустройство на тази огромна нация.
Мао, син на заможен селянин, е роден в 1893 г. в село Шаошан, провинция Хунан. В 1911 г., когато е на осемнайсет години, избухва въстание срещу залязващата династия Чин, управлявала Китай от XVII век насам. След няколко месеца имперското правителство е свалено и страната е обявена за република. За жалост водачите на революцията не са в състояние да установят стабилно, единно управление и започва дълъг период на несигурност и гражданска война, която фактически продължава до 1949 г.
Като младеж Мао все повече клони към леви политически убеждения и през 1920 г. е вече утвърден марксист. В 1921 г. той е един от дванайсетте първооснователи на Китайската комунистическа партия, но се изкачва сравнително бавно към върха на ръководството и чак в 1935 г. става неин вожд.
Междувременно Китайската комунистическа партия извървява дълъг, бавен и доста несигурен път към властта. Тя понася сериозни удари в 1927 и 1934 г., но успява да ги преодолее. След 1935 г. партията е готова за тотална война срещу националистическото управление, оглавявано от Чан Кайши. В 1949 г. комунистите удържат победа и вече имат пълен контрол върху континентален Китай.
Китай, който Мао управлява като партиен вожд, е разкъсван от война в продължение на почти трийсет и осем години. Това е крайно бедна, слаборазвита страна, чието нечувано гъсто многомилионно население се състои предимно от неграмотни селяни с неизкореними традиции. Мао е на петдесет и шест години и, както изглежда, жизненото му поприще е кажи-речи зад гърба.
Но периодът на най-голямото му влияние тепърва започва; и когато умира през 1976 г., политиката му вече е преобразила Китай. Един елемент от това преобразяване е модернизирането на страната: бърза индустриализация, съчетана с големи подобрения в общественото здравеопазване и образованието. Макар и много важни, такива промени стават и в доста други страни през този период, така че само те не са достатъчни, за да оправдаят мястото на Мао в тази книга.
Второ постижение на неговото управление е преминаването на китайската икономическа система от капитализъм към социализъм. Но само няколко години след смъртта му неговият приемник (Дън Сяопин) започна да връща в Китай различни елементи от свободната пазарна икономика. Още не можем да бъдем сигурни докъде ще стигне този процес, но много вероятно е до пет-десет години Китай да изостави социализма и да стане отново капиталистическа страна. Следователно Маовата икономическа политика не е толкова важна, колкото изглеждаше някога.
Първоначално Мао вярва, че градските индустриални работници ще станат най-здравата опора на комунистическата партия; идея, която отговаря на разбиранията на самия Маркс. Обаче около 1925 г. Мао стига до извода, че поне в Китай главната опора на партията ще бъдат селяните. Затова по време на продължителната борба с националистите Мао неизменно търси опора в селските райони. Тази идея бе поддържана, докато той беше държавен глава. Например Сталин обикновено наблягаше на индустриалното развитие, а Мао обръщаше по-голямо внимание на земеделието и селските райони. Но и китайското индустриално производство нараства чувствително по това време.
Политически Мао въвежда абсолютно тоталитарна система. При неговия режим най-малко 20 милиона китайци — а възможно е 30 милиона или повече — намират своята смърт. Този режим може би ще се слави като най-кървавия в цялата човешка история. (Само Хитлер, Сталин и Чингис Хан могат да оспорват тази съмнителна „чест“.)