100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Във войната срещу шведите събитията се развиват в обратен ред — в началото русите търпят поражения, а накрая те са победителите. В 1700 г. Русия се съюзява с Дания и Саксония срещу Швеция, която по онова време е голяма военна сила. (По-късно и Полша обявява война на Швеция.) В битката при Нарва в 1700 г. руските сили търпят тежко поражение. След тази битка шведският крал насочва вниманието си към други свои врагове. Междувременно Петър преустройва руската армия. Войната между Швеция и Русия е възобновена и в 1709 г. в битката при Полтава шведската армия търпи решително поражение.
Руските териториални придобивки от тази война включват (горе-долу) Естония и Латвия плюс значителен район близо до Финландия. Въпреки че завзетата територия не е кой знае колко голяма, тя е важна, защото дава на Русия излаз на Балтийско море, с други думи, дава й прозорец към Европа. На бреговете на река Нева, върху част от земята, завзета от Швеция, Петър създава нов град — Санкт Петербург. В 1712 г. той премества столицата си от Москва там. След това Санкт Петербург се превръща в главното средище за контакти между Русия и Западна Европа.
Различните вътрешни реформи и войните навън струват, разбира се, много скъпо и неизбежно водят до налагането на нови данъци. Те, както и самите реформи предизвикват значително недоволство, така че избухват няколко въстания, които Петър потушава безмилостно. Макар навремето да е имал много противници, днес и руските, и западните историци са единодушни, че Петър е най-великият руски цар.
По телосложение Петър е бил много внушителен. Висок, як, енергичен, с приятна външност, винаги изпълнен с добро настроение, весел, въпреки че хуморът му често пъти бил заядлив. Понякога пиел прекалено и стигал до буйство. Освен политическите и военните способности, които имал, Петър е изучавал дърводелство, печатарство; мореплаване и корабостроене. Наистина необикновен монарх.
Петър е женен два пъти. Оженва се за първата си жена Евдокия едва седемнайсетгодишен. Живели заедно само една седмица, а когато той става на двайсет и шест години, я изпраща в манастир. В 1712 г. се развежда с нея и се оженва за друга. Втората му жена, Екатерина, е литовка със скромен произход. Петър има един син, Алексей, от първата си жена, обаче не се погажда с него. В 1718 г. Алексей е задържан по обвинения в заговор срещу Петър. Подложен на изтезания, той умира в затвора. Самият Петър умира в Санкт Петербург в началото на 1725 г. на петдесет и две години. Наследява го вдовицата му Екатерина (да не се смесва с Екатерина Велика).
Петър Велики намери място в тази книга заради голямата му роля в европеизирането и модернизирането на Русия. Но тъй като владетелите на много други страни са следвали подобна политика, можем с основание да се запитаме защо Петър е включен в тази класация, а повечето други владетели от неговия ранг не са.
Вярно е, че днес, в XX век, повечето държавни глави намират смисъл нациите им да възприемат западните методи, особено в науката и техниката. Обаче в 1700 г. необходимостта от европеизация не е била така очевидна. Петър е толкова забележителен, защото изпреварва с две столетия своето време, разбирайки значението на европеизирането и модернизирането на страната си. Благодарение на неговата прозорливост Русия, която при възкачването му на трона е била изостанала страна, надминава повечето други държави в света. (Но поради много бързия напредък на Западна Европа през XIX и XX век Русия не успява да я изпревари.)
Контрастът с Турция, другата важна държава в източния край на Европа, е изумителен. Турция и Русия са полу-европейски страни. През двете столетия непосредствено преди царуването на Петър Турция е по-напреднала от Русия във военно, икономическо и културно отношение. Но около 1700 г. няма турски султан, който да разбере значението на бързото европеизиране и да тласне страната си в тази посока. Затова, докато Русия по времето на Петър прави бързи крачки напред, Турция се движи едва-едва. Чак през XX век Кемал Ататюрк повежда Турция към бърза модернизация. По това време Русия е вече много по-напреднала от нея и в индустрията, и в образованието.
Днес, разбира се, ние приемаме руското превъзходство над Турция за даденост. Но да допуснем, че вместо Петър Велики в Русия Турция бе имала по същото време някой велик султан реформатор. Тогава тя може би щеше да бъде важна сила днес и да контролира района, който беше съветска Средна Азия. (Населението там е мюсюлманско и е много по-тясно свързано с турците, отколкото с русите.)