Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Матюс се почесва по тила и поглежда Картър:
– Пред обществеността ефектът е същият, както ако си спечелил делото. Случаят е решен успешно.
– На комисаря това несъмнено ще му хареса – казва Санчес. – Освен това случаят ще бъде приключен без изнасяне на неуместна информация и излишни разходи за данъкоплатците.
Картър я поглежда яростно:
– Под неуместна информация имате предвид научните открития на Том – открития, които американските граждани имат право да узнаят.
Тя махва пренебрежително с ръка:
– Не бъдете наивен. Деветдесет процента не биха ги разбрали, дори да отидете при всеки от тях и лично да му ги обясните.
– Защо? – намесва се Мици, като се опитва да запази спокойствие. – Защо се опитвате да заметете тези открития под килима?
Санчес въздъхва. Поглежда я снизходително:
– Ами помислете разумно. Представете си възможните последствия, ако съобщим всички факти. Рискуваме да дадем на адвокатите из цялата страна повод да започнат нова кампания за приемане на генетичните дадености като смекчаващо вината обстоятелство.
– Глупости. В целия свят има милиони примери за добри, достойни и спазващи закона граждани, които са близки – да не говорим за далечни – роднини на изнасилвачи, убийци и терористи. Те не са лоши хора. Гените им не носят зло.
– Мици е права – подкрепя я Картър. – Лошите хора са такива, защото сами са пожелали да бъдат лоши.
– Не можем да пуснем този дух от бутилката – настоява Санчес, като вдига дланта си. – Край на дискусията.
В стаята настъпва тягостно мълчание. Мици се пресяга, взема си чаша и си сипва вода от стъклената кана в средата на масата.
– Има и нещо друго – казва тя. – Нали?
Никой не отговаря на въпроса ѝ. Тя поглежда едно по едно лицата около масата.
– Хайде де, аз съм голямо момиче. Ще го преживея. Все пак нали затова съм тук. Имате нужда да приема решението ви, да кимам послушно и да преглътна тази крещяща политическа манипулация.
Матюс я изчаква да се успокои, след което казва:
– Мици, цялата тази работа с плащаницата е проблем – голям проблем. Ще ни създаде адски главоболия с италианците.
– Карабинерите ли имаш предвид?
– Да. На комисаря цял следобед му досаждат дипломати. Посланици. Не искат да споменаваме нищо за плащаницата, за незаконно взетите проби. – Матюс поглежда към Хикс. – Особено за резултати от тестове, които не са официално одобрени и са извършени зад граница, и за връзки със серийни убийци.
– Ха, естествено, че няма да искат – изсумтява Мици с все по-нарастващ гняв.
– Италианско-американските отношения винаги са били много добри – опитва се да я увещава Матюс. – И много важни за двете страни.
– Няма ли да кажеш нещо и за мафията?
Мария Санчес я поглежда строго:
– Решението е взето, детективе. Капитан Матюс ви извика само от учтивост. Окръжният прокурор и комисарят вече дадоха уверения, че няма да правите никакви коментари по случая „Тамара Джейкъбс“ или друго, свързано с Торинската плащаница, без тяхното изрично одобрение. – Прокурорката дръпва стола си назад и се изправя. – Всеки, който наруши заповедта, остава без работа и без пенсия. Приятна вечер на всички.
Мици се втренчва в пода. Сърцето ѝ тупти като след маратон.
– Госпожо прокурор.
Санчес спира с ръка на дръжката на вратата.
– Да, детектив?
– Когато отидете на неделната литургия – както съм сигурна, че прави всяка примерна католичка като вас – надявам се цялата църква да стане на крака и да ви приветства с аплодисменти, каквито несъмнено заслужавате.
Вратата на Матюс се затръшва толкова силно, че стъклото за малко да се счупи.
183
За Андреас Патикос не е проблем да вземе ключа за преддверието на папските покои. Светият отец отдавна спи, а охраната е свикнала да пуска стария грък късно през нощта, за да оставя документи или да изпълнява други задачи.
Когато влиза в тъмната стая, умът му е зает с обезпокоителна смесица от мисли за наука, религия и история. През вековете Църквата е почитала различни предмети като короната от тръни или копието, с което е бил прободен Христос. Но в никоя от пробите, взети от тях, учените не са намерили следи от кръв – човешка кръв, кръвта на Исус Христос, Божия Син.
Дори върху Торинската плащаница не бяха намерени биологични доказателства – досега, когато пробата бе открадната и изследвана по съвременни методи, по-напреднали от всичко, което Ватиканът е използвал някога. Сега може да се направи сравнение. Науката може да използва модерните си фокуси, за да унищожи устоите и същността на християнската вяра. Нещо по-лошо, би могла да раздуха отново историята за Саладин и да активизира мюсюлманските групировки.