Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Пред него има само петима души. Служителят методично и бързо пропуска хората, като се вглежда изпитателно в лицата им.
Идва ред на Ефрем. Той изважда паспорта си и зачаква да го извикат. Още пет минути и ще бъде свободен.
172
Ник се легитимира пред служителя на последното гише за паспортна проверка и той извиква охраната на летището.
Новината бързо се предава в другите кабинки. Граничните служители един по един затварят гишетата и препречват изходите. Никой няма да мине, докато полицаят не намери спътника си. Пътниците на опашките започват да недоволстват. Късно е. Те са уморени. Всяко забавяне, да не говорим за щателно претърсване, е последното, което искат.
Ник и един служител от охраната обикалят салона. Брусар го няма.
Къде, по дяволите, се е дянал?
Ник вижда входа на тоалетната отляво и си спомня колко блед изглеждаше французинът, докато вървяха през терминала. Веднага тръгва натам, следван неотлъчно от граничния служител. Влизат и другият полицай изважда пистолета си. Ник изважда значката си и обявява:
– Полиция. Свършете си работата, излезте и застанете до стената.
Двамата мъже, които в момента са до писаорите, го поглеждат ужасено.
– Изпълнявайте – заповядва граничният служител и вдига пистолета.
– Дръжте ги под око, докато проверя кабинките.
Ник поглежда вратите и бута първата. Кабинката е празна. Отваря втората. Пак празна.
Следващите три – също.
Шестата врата е заключена. Ник влиза в предишната кабинка и стъпва върху тоалетната чиния. Надниква отгоре и вижда човек, приведен напред и опрял глава на преградата.
– Едуар...
Ник прескача преградата и се приземява в кабинката.
Вдига главата на учения.
Ризата на Брусар е напоена с кръв. През врата му има голяма рана.
– Мамка му!
Ник пуска трупа и излиза от кабинката. Усеща гадене в корема си. Мъжете в другия край на помещението изглеждат смутени, но не приличат на убийци или съучастници. Убиецът на Едуар е избягал.
Единственият въпрос е – колко далеч е успял да стигне?
173
Монахът стои най-отпред на опашката.
Целият район е отцепен, а той е само на крачка да се измъкне. Празната зала от другата страна на гишетата сякаш го вика. Свободата. Той знае, че фалшивият му паспорт може да издържи всяка проверка. Знае, че може да отговори правдоподобно на всеки въпрос, който ще му зададат граничните служители. Каракандес обаче е друга работа. Непредвиден фактор. Той го търси. В оградения район има около двеста–двеста и петдесет души. Откъм самолетите идват още. Горещо е. Климатиците сигурно не работят. Полицаи и служители на летищната охрана бавно минават по опашките, проверяват паспортите и визите, разпитват.
Отзад Ефрем вижда двама парамедици да изнасят покрита с одеяло носилка от тоалетната.
Ученият.
След тях излиза Каракандес. Бързо започва да оглежда лицата на хората. Ръководи се от инстинктите си, не от логиката. Ефрем отмества поглед. Един граничен полицай се приближава:
– Може ли да видя документите ви, господине?
Ефрем мълчаливо му подава паспорта си.
– Откъде сте, господин Блейк?
– Ню Йорк.
Полицаят премества поглед от снимката в паспорта на името на Алвин Кори Блейк към лицето на монаха.
– От коя част?
– Бруклин. Близо до корабостроителницата.
Ефрем поглежда полицая в очите. Глупакът се опитва да отгатне етническия му произход. Опитва се да прецени дали е латиноамериканец, мулат, може би арабин.
– Ако се чудите, взел съм тена от майка ми, ливанска християнка, а хубавите черти от баща ми, който беше докер католик.
– Така ли? – Полицаят поклаща глава и му връща паспорта. На опашката винаги има някой отворко. – Приятно прекарване в Лос Анджелис.
– Благодаря.
Ефрем прибира паспорта в якето си. Забелязва Каракандес с друг полицай на няколко метра от него. За частица от секундата погледите им се срещат. Лицето на една дебелана отдясно на монаха е цялото в пот; изглежда, че всеки момент ще припадне. Той ѝ се притичва на помощ; една полицайка – също.
Ник се приближава и дискретно показва значката си на полицая, който току-що провери Ефрем.
– Откъде каза, че е онзи човек?
– От Ню Йорк, Бруклин. Забеляза, че гледам цвета на кожата му, и каза, че баща му бил кореняк нюйоркчанин, а майка му от Ливан или нещо такова.
– Ливан, така чух и аз.
Дебеланата пада като голям закръглен пън и хората наоколо надават уплашени викове. Тя се просва по очи на пода. Полицайката се навежда да види дали е добре.