Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Уайнсток се навежда над пациента и прошепва:
– Може ли да обясня нещо на полицая?
– Разбира се.
Психиатърът се изправя и се обръща към Мици:
– При цялото ми уважение, лейтенант, не съм сигурен, че съзнавате пълните последствия от това, което чухте. При един процес преди години съдът постанови, че клаузата за невменяемост не може да бъде наложена принудително на интелигентен подсъдим, който не желае да приеме такава защита. Господин Джеймс е точно такъв случай.
– Точно така – потвърждава спокойно пациентът. – Аз не искам да пледирам невменяемост. Признавам за убийствата на Ким Бас и Ема Варли и искам да понеса полагащото се за тях наказание.
177
Чуват се сирени. Ту засилващи се, ту отслабващи гласове. Блясват и угасват светлини.
От хаоса наоколо Ник Каракандес разбира, че са го качили в линейка и че умира. Болката идва. Нахлува като оглушителна какофония от фанфари в главата му. Известява, че тялото няма да преживее толкова тежка травма.
Непознати хора избърсват кръвта от корема му. Отчаяно притискат кърпи върху раната и крещят на медицински жаргон за хидростатичен шок, хеморагия, кръвно налягане и бог знае още какво.
От тона на гласовете им Ник разбира, че се борят да спасят живота му и губят битката.
Пред очите му се появява лице на полицай.
– Дръж се, приятел. – Усмихва се пресилено. – Почти стигнахме. Гледай ме, не затваряй очи.
Ник се опитва да изпълни съвета му, но клепачите му тежат. Не може да ги държи отворени.
Всичко потъва в мрак.
– Губим го! Бързо! Направете нещо!
– Дръж го буден! За бога, просто го дръж буден!
Далечни гласове. Друсане. Сирени. Невероятна горещина и после ледени вълни.
– Хайде, приятел! Ще се оправиш.
Ник отваря очи. Отново вижда полицая.
– Добре, това е добре. Не спирай да ме гледаш.
Този поглед му е познат. Самият Ник неведнъж го е използвал. Гледал е така по тъмните улички, когато членове на улични банди – всъщност момчета, твърде млади, за да си купят легално алкохол – са лежали пред него и е виждал как кръвта им изтича. Коленичил е до тях с точно този поглед и ги е лъгал в последните минути от живота им.
Отново затваря очи.
– Не! Не! Хайде, приятел!
Мракът го успокоява. Това е мястото, където ще намери покой. Мястото, където няма да изпитва болка.
Мисли си за Каролина и Макс, представя си как летят със самолета за ваканцията, на която така и не отидоха. Как тичат заедно по пясъка, държат се за ръце, плискат се с водата, смеят се и скачат във вълните.
– Губим го!
Фанфарите стихват.
Болката изчезва.
ПЕТА ЧАСТ
Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Творец на небето и земята; и в Исуса Христа, единствен Неговия Син, Господ наш.
178
ПОНЕДЕЛНИК
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
В осем сутринта Мици влиза в почти пълната оперативна зала. Оглежда подозрително бюрата, докато сваля якето си.
– Какво се е случило, пичове? Да не би жените ви да са се наговорили и да са ви изгонили вкупом?
Един сержант при ксерокса я поглежда с каменно изражение:
– Отиди при капитана, Фалън. Каза, че иска да те види веднага щом дойдеш.
– Матюс? – изненадано възкликва тя, докато оставя якето на облегалката на стола си. – В осем часа в понеделник?
– Телефонът ти е изключен – обяснява сержантът. – Опитвал се е да се свърже с теб.
– По дяволите.
Забравила е да плати сметката. Спрели са го. Тя изважда телефона от чантичката си. Батерията е паднала. Изключил се е снощи, след последния ѝ разговор с Картър, преди да се прибере вкъщи. От умора е забравила да го зареди.
Мици отива в кабинета на шефа. Ако е сбъркала нещо, вероятно е свързано с юридическите формалности в болницата. И да е така, чудо голямо. Направи всичко възможно. Не могат да искат от нея повече.
Секретарката на Матюс не е на поста си. През вратата Мици вижда началника да говори с Тайлър Картър. Разговорът не изглежда приятен.
Тя почуква и отваря вратата.
– Искали сте да ме видите, началник.
– Влез и затвори вратата.
Изражението на двамата мъже никак не ѝ харесва.
– Какво е станало?
– Ник Каракандес е бил прострелян снощи на летището при престрелка с мъж, който бягал от граничните власти.
Тя затаява дъх.
– Изпаднал е в клинична смърт по пътя за болницата. Една рана в корема, друга – в рамото...
– Боже мой!
Краката ѝ омекват. Матюс вдига ръка:
– Чакай да свърша. Успели са да го съживят в спешното. Жив е, но е в кома. – Матюс ѝ посочва един стол. – Застрелял е беглеца, но той успял да го улучи с два 45-калиброви.