Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
Ефрем също се навежда да помогне. Да си помогне с пистолета от колана на полицайката.
174
БОЛНИЦАТА „СЕНЧЪРИ”, ИНГЪЛУД
Малко преди полунощ Робърт Уайнсток излиза от охраняваното отделение и Мици неуспешно се опитва да прочете изражението му, докато той се приближава към нея и Ди Матео. Сестра Доусън бързо излиза от стаичката си и изприпква при психиатъра.
– Здравейте, детектив. Отново моля за извинение, че ви накарах да чакате. – Уайнсток се обръща към сестрата. – Има ли помещение, където да поговоря поверително с полицаите?
– В моя кабинет. Моля, последвайте ме.
– Благодаря.
– Аз ще остана тук – казва Ди Матео и махва към болничната стая на Привидението.
Мици, психиатърът и сестрата отиват в малък кабинет в дъновото на коридора.
– Благодаря, сестра. Това е всичко. – Уайнсток затваря вратата след нея. – Добре, седнете, моля.
Мици го поглежда омърлушено:
– Ще ми се наложи ли?
– Мисля, че да.
Мици взема още един от натъртващите задника пластмасови столове, а лекарят се настанява срещу нея.
– Знаете ли правилата на Макнотън, детектив?
– Невинен поради невменяемост, нали? – отговаря тя със свито сърце. – Подарък от добрите стари англичани за и без това обърканата ни правосъдна система.
– Точно така. И според тези правила мъжът, когото току-що прегледах, е душевно болен. Няма никакво съмнение. Умът му е достатъчно бистър, за да си спомни името, адреса, възрастта и професията си, но спонтанните му монолози на латински, откъслечните разговори с Господ и дълбокото и постоянно желание да се самонаранява, са ясни признаци за крайна форма на психическа нестабилност. Нямам друга възможност, освен да започна процеса по настаняването му в подходяща медицинска институция.
Мици опира глава на ръцете си. Когато чуе това, Картър ще се самоубие.
– Тази вечер направих само предварителен преглед, но и това е достатъчно, за да установя, че има делюзии и много лесно може да покрие критериите на Макнотън за временна невменяемост. Най-просто казано, в момента, когато убива, господин Джеймс не съзнава, че върши зло. Той е заплаха както за обществото, така и за себе си.
– А какво мислите за теста „Полицай до рамото“? Този човек се е промъквал в къщите на самотни жени и ги е убивал в съня им. Би ли го направил, ако в стаята имаше полицай?
Уайнсток се подсмихва с разбиране:
– Може би. Но случаят на господин Джеймс не е толкова прост, колкото ви го представих.
– Нищо от това, което чух, не ми звучи просто. Значи нещо в мозъка, в гените или във възпитанието му го е накарало да извърши тези престъпления – всичко друго освен това, че е искал да го извърши.
– Детективе, моля ви. Разбирам негодуванието ви, но то няма да помогне.
– Съжалявам.
– Господин Джеймс отлично съзнава какво е сторил. Разбира защо сте тук и че смятам да го изпратя в психиатрична клиника. Въпреки това поиска да говори с вас.
175
ЛЕТИЩЕ ЛОС АНДЖЕЛИС
Падането на жената не разсейва Ник. Той нито за миг не отмества поглед от стройния мъж до нея, който се навежда към полицайката и посяга към пистолета ѝ.
Ефрем се завърта и стреля към тавана, преди някой да се приближи до него.
Хората се разкрещяват и започват да залягат. Монахът сграбчва едно момиченце с жълта рокличка и го стиска силно с лявата си ръка. Детето е на не повече от четири годинки и засега ще бъде неговият щит.
– Назад! – изкрещява той към двамата полицаи в дъното на залата, които изваждат пистолетите си. – Хвърлете оръжието и стойте далеч, иначе ще я застрелям.
Оръжията издрънчават на пода и Ефрем се отдръпва между стъклените кабинки. Полицаите ще го последват, разбира се. Но засега ще ги забави. Ефрем отмества леко пистолета от главата на ужасеното момиченце и стреля два пъти в тълпата. Първият куршум улучва един тийнейджър в гърба. Вторият пръсва главата на един старец в инвалидна количка.
Ефрем хуква към салона за получаване на багажа, като повлича детето със себе си.
Ник е първият, който се затичва след него. Повечето други полицаи и охранители отиват да се погрижат за ранените и да успокоят хората. Някой сигурно ще извика подкрепления по радиостанцията, но ще е късно. Отпред стоят нищо неподозиращите митничари. Те мързеливо чакат да изпълнят задълженията си, преди пътниците да се отърват от последната бюрократична спънка и да влязат свободни в главния терминал.
Ник изкрещява предупредително:
– Той е въоръжен! Онзи мъж е въоръжен и държи едно момиченце!
Твърде късно. Чуват се гърмежи. Охранителят отляво на Ник пада прострелян. После – колегата му отдясно.