Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Тогава беше разбрала, че път за връщане няма.
Важното беше, че тя и Майкъл все пак бяха успели да стигнат до Сплит. След всички нейни тревоги излизането от Сърбия се беше оказало най-лесната част от тяхното пътуване. На границата шофьорът събра паспортите на пътниците и ги предаде на граничаря, който ги отнесе в своята канцелария. След десет минути, през които сърцето й не спря да блъска, граничарят се върна и ги върна на шофьора, който ги раздаде на сънливите пътници.
Автобусът потегли, границата остана зад тях. От другата страна на пътеката и три места по-напред Майкъл се извърна към нея и й намигна.
Те се настаниха в хотел „Марян“ — още една останка от съветски лукс, издигаща се на първа линия на около километър от центъра на града. Регистрираха се под собствените си имена — Майкъл заобяснява на отегчения момък на рецепцията как джебчия им бил задигнал документите, докато той не отстъпи й им даде ключа за стая 213. Аби се качи, изми си лицето и се приготви отново да излиза, защото вече беше почти един и половина.
Направи го колкото може по-бързо, беше я посъветвал Майкъл. Не им давай време да се подготвят.
Той се тръшна на леглото.
— Сигурна ли си, че можеш сама да се справиш с това?
— Предполага се, че Марк е организирал хора, които ще наблюдават. Няма да се получи, ако те видят.
Той се завъртя и се вторачи в нея.
— Бъди внимателна, разбра ли?
— Ще се видим по-късно.
Тя му изпрати въздушна целувка и излезе.
Мина по крайбрежната алея, обрамчена от палми, покрай полупразната марина и няколкото ферибота, вързани за кея. В далечния край фасадата на двореца се извисяваше над магазините, които бяха вкопани в нея. Веднага след бижутерийния магазин зави наляво под арката на подземна аркада, някога водна порта, сега подслонила сергии с дрънкулки и кичозни произведения на изкуството. Напред едно стълбище водеше към дневната светлина.
За разлика от повечето хора, които живеят на Запад, Аби знаеше какво е да те следи тайната полиция. Беше й се случвало безброй пъти: кола със затъмнени стъкла, която я следва от белградското летище; мияч на прозорци в Хартум, който цял час бърше стъклата отвън, докато вътре тя има среща. Телефонът в Киншаса, който пукаше по време на всичките й разговори и после най-неочаквано спря. Веднъж Аби попита шефа си дали няма да е разумно да вземе уроци по контрашпионаж, за да се справя с подобни ситуации. Това не е добра идея, обясни й той. Ако се държиш като аматьор, само те наблюдават. Но ако поведението ти е на човек, който знае какво прави, нещата могат да загрубеят.
Този път избраха момента, когато влезе в двореца. Беше очевидният избор на място — в продължение на хиляда и седемстотин години стените на Диоклециан още се държаха и предоставяха само пет възможности за слизане в стария град. Тя почувства погледите, когато закрачи по аркадата. Мъж в зелен анорак, който ровеше в сергия с щампи, ги заряза и тръгна пред нея. Точно когато Аби подмина жената с червената пола пред щанда за кафе, онази се приготви и след секунди чифт стъпки влязоха в крак с нейните. Насили се да не поглежда назад.
Изкачи стълбите и прекоси двор, обграден от високи стени без прозорци. Мъжът със зеления анорак знаеше къде отива, затова продължаваше напред; стъпките зад нея поддържаха скоростта. Аби мина през вратата и сякаш прекрачи назад във времето — попадна в кръгла зала, която някога е била преддверието към императорския апартамент. Двойка японски туристи стояха в центъра, насочили фотоапарати към отвора в сводестия покрив, напомнящ тези в заведенията за бърза закуска. Вдясно мъж в черен вълнен костюм ровеше из пътеводителя си. Може би си въобразяваше, но не погледна ли към нея, когато заобиколи туристите и започна да прекосява помещението към вратата в далечната стена?
Отвъд преддверието се намираше перистилът — официалният двор в сърцето на всяко римско жилище. Редица колони се извисяваха над него — не поддържаха нищо, но бяха запазени; предните колони също бяха запазени, но бяха вградени във фасадата на венецианско палацо, превърнато сега в кафене. Зад арките се издигаше каменният осмоъгълник на Диоклециановия мавзолей — сега катедрала. До него се издигаше висока камбанария, която гледаше отвисоко града; в подножието й до вратата минувачите се дивяха на черен египетски сфинкс.