Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Остави банкнота от двайсет куни на масата.
— Това е за кафето.
Марк изглеждаше тъжен, но не се опита да я спре.
— Не забрави ли нещо? — Той размаха пръст по посока на врата й; тя му направи гримаса „О, съжалявам“, откачи огърлицата и я сложи обратно в кутията.
— Обзалагам се, че правиш това с всички свои бивши гаджета.
Излезе от топлината на кафенето и се озова на двора. Жената с червената пола се бе преместила в далечния край и разглеждаше витрина; мъжът в черния вълнен костюм въодушевено снимаше сфинкса. Денят беше толкова мрачен, че светкавицата проблясваше непрекъснато.
Аби зави надясно, после веднага отново надясно по един тесен пасаж, където имаше място само колкото за нея. Последваха я стъпки — ясният барабанен ритъм на женски ботуши с тънко токче.
Затова те пуснаха. Мислят, че ще ги заведеш при Майкъл.
Излезе на малък площад. Напред се извисяваше голата фасада на сив римски храм, притиснат на тясно между къщи с червени покриви. Тя заобиколи монументалната му основа, мина покрай кафене със спуснати решетки и пое по един още по-тесен пасаж. Близо разположените стени кънтяха и отразяваха шума от стъпките като пукот на изстрели.
Пасажът се пресичаше с по-широка улица, древната римска кардо45, която минаваше през центъра на двореца. На изток бяха мавзолеят и перистилът; на запад двойните арки на Диоклециановата желязна врата, водеща към останалата част от града. Тя погледна в двете посоки. Вдясно от нея мъжът в черния костюм спокойно крачеше по улицата, идваща от перистила. Вляво от нея мъж четеше туристическата информация на табела, закачена до портата. Приличаше на онзи със зеления анорак в кафенето, макар сега да го бе сменил с дълъг светлобежов шлифер, а под лявата си ръка стискаше сгънат вестник.
Тя пое наляво. Мъжът се извърна наполовина, сякаш изучава някакъв детайл в архитектурата, но не се опита да й прегради пътя. Портата всъщност се състоеше от два входа с кула, която ги свързваше: би било лесно да скриеш някого вътре, невидим, докато не влезеш.
Два комплекта стъпки се събраха зад нея, когато жената с червената пола и мъжът в черния костюм се срещнаха. Пред себе си Аби виждаше мъжа с шлифера — гледаше покрай нея. Той премести сгънатия вестник от лявата си подмишница под дясната. Това някакъв сигнал ли беше?
В последния момент тя зави нагоре по друг тесен пасаж. Каменни арки се извиваха отгоре, свързвайки сградите от двете страни; всички къщи имаха ниски и широки врати и прозорци, изсечени в украсените каменни фасади, затворени с капаци. Някои от тях бяха домове, а други — магазини. Тя ускори крачка.
Върху далечния край на пасажа падна сянка. Беше се появил още един мъж — можеше да бъде всякакъв, но вървеше с бавни, натежали от очакване крачки, което показваше, че е тук заради нея.
Зад гърба й се приближаваха стъпки. Пасажът не се пресичаше никъде с друга улица. Беше в капан.
Малко по-надолу в една от сградите се помещаваше моден бутик. Аби беше ходила там, когато бяха тук през юни. Майкъл й купи рокля на ярки оранжеви цветя: беше направила сцена заради цената, но я носи през цялото лято. Тя протегна ръка към вратата и неочаквано влезе вътре. Понесе се мелодичен звън. Нямаше други клиенти. Зад щанда добре облечена жена сгъваше и приглаждаше купчина кашмирени пуловери. Тя се усмихна.
— Мога ли да ви помогна?
Аби се усмихна в отговор и поклати глава. Започна да рови из окачените дрехи — едното око в размерите, а другото във вратата. Никой не влезе, никой не мина. Хората на Марк я бяха вкарали в капана: нямаше нужда да нахлуват и да разиграват театър.
Избра си чифт черни панталони и черен пуловер с остро деколте.
— Може ли да ги пробвам?
— Разбира се. — Продавачката посочи врата до щанда, където сумрачна каменна стълба се извиваше нагоре. — Пробната е на последния етаж.
Аби се качи на горния етаж. Стените от двете страни бяха толкова дебели, че тя предположи, че са останки от крепостните стени. Горе стълбището свършваше на площадка и една дървена врата водеше в малка преградена ниша с огледало на стената, табуретка и старомодна закачалка в ъгъла. Прозорец с перде се извисяваше над покрива на къщата отзад.
Аби влезе и бутна резето на вратата. Дръпна пердето и погледна надолу към покрив от червени керемиди. Магазинът беше направо вграден в стената: покривът, който виждаше, беше на къща извън очертанията на стария град. Той се спускаше към двор между две сгради и там, облечен в моторджийски кожени дрехи, стоеше Майкъл и нетърпеливо гледаше нагоре. Видя лицето й на прозореца и замаха настойчиво.
45
В Римската империя улица, ориентирана от север на юг, а декуманус: изток — запад. — Б.пр.