Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Обаче щеше да държи Джардир отговорен за всеки изгубен живот. Ядрото да го погълне, ако не го направи!
След повече от час бясна езда той се натъкна на голяма група бежанци. Смрачаващото се небе се беше наляло с цвят, но хората все още се мъчеха над защитите си. Бяха изписали магическите символи върху дъски, но мястото, което трябваше да обезопасят, имаше неправилна форма и мрежата беше изкривена.
Той запрепуска до ръба на мрежата, дръпна рязко поводите на Здрачен танцьор и скочи на земята с комплекта си за защитаване. Щом го видяха, хората се развикаха, но той не им обърна внимание, тъй като се бе съсредоточил върху проверката на защитите им.
– Това е той – прошепна един от защитниците на друг. – Избавителя.
Защитения пренебрегна думите му, насочил вниманието си единствено към належащата задача. Обърна или завъртя някои от защитите, за да се подредят правилно спрямо останалите, но много други промени с въглен или направо нарисува нови на гърба на дъските.
Около него се насъбираше тълпа. Хората се хващаха един за друг и си шушукаха, втренчени в татуираните му ръце, докато се опитваха да надзърнат под качулката. Никой обаче не смееше да го доближи и работата му вървеше необезпокоявано. Когато придружителите му го настигнаха най-накрая, Ърни слезе непох-ватно от коня си, за да помогне. Роджър и останалите застанаха отбранително между него и тълпата.
– Избавителю! – викна му една жена.
Защитения погледна към нея и видя, че се бореше напразно с ръцете стволове на Гаред, за да стигне до него, а очите ѝ пламтяха с фанатична жар. Той се върна към работата си.
– Моля ви! – извика жената. – Сестра ми все още е на пътя!
При тези думи Защитения веднага вдигна поглед.
– Поеми защитаването – нареди той на Ърни. – Подбери от защитниците им колкото ти трябват. Оставям ви двама стрел-ци, за да ви спечелят време, докато свършите.
Ърни преглътна тежко, но кимна и извика райзънските защитници, които досега бяха стояли настрана заедно с останалите бежанци.
– Пусни я – каза Защитения на Гаред, щом отиде при тях двамата.
Гаред веднага се подчини, а жената падна на колене пред Защитения и се хвана за краката му.
– Моля ви, Избавителю – каза тя. – Сестра ми е бременна. Прекалено късна бременност, че да се качи на кон. Тя и старите ни родители не можеха да поддържат темпото на групата и затова съпрузите ни ме помолиха да избързам напред с децата, а те ще продължат с по-бавна крачка.
– И още не са ви настигнали – довърши Защитения вместо нея.
– Почти се е стъмнило – проплака жената върху краката на Защитения, стиснала края на робата му. – Моля ви, Избавителю, спасете ги!
Защитения се пресегна към нея, сложи ръка на брадичката ѝ и внимателно я издърпа на крака.
– Аз не съм Избавителя – рече той, – но се заклевам, че ще направя каквото мога, за да спася семейството ти.
Той се обърна към Гаред.
– Избери двама стрелци, които да останат с Ърни, докато довършат защитите – нареди той. – Останалите идвате с мен.
Гаред кимна и след броени секунди те изхвърчаха от лагера в още по-бесен галоп отпреди.
* * *
Беше се мръкнало, когато ги намериха – петима души, както ги бе описала отчаяната жена. Стояха в миниатюрен импровизиран кръг, наобиколени от десетки ядрони. Огнени демони плюеха пламъци, а въздушни се спускаха от небето. Имаше дори каменен демон, който се извисяваше над останалите.
Всеки път щом демоните удареха и мрежата лумваше съживена, Роджър виждаше дупките в тъканта ѝ. Дупки, достатъчно големи, за да се вмъкне демон.
Двамата млади мъже стояха при дупките и мушкаха демоните с вили, за да ги прогонят, докато възрастната двойка обгрижваше очевидната причина да изостанат.
Младата жена в средата на кръга раждаше.
Защитения изръмжа, срита жребеца още по-здраво и изпревари останалите. Захвърли робата си, която се понесе след него към земята. Гаред и дърварите нададоха вик и последваха примера му, като извадиха защитените си брадви, докато препускаха към стълкновението.
Защитения пришпори Здрачен танцьор право към каменния демон и магическите метални рога на коня, заварени за бронята му, изпращяха от мощ, щом пронизаха черната черупка на корема на демона. Демонът залитна назад, а Защитения скочи от коня си и яхна създанието, хващайки се за един от рогата му. Двамата се понесоха към земята, докато Защитения удряше ядрона във врата с татуираните си юмруци.