Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Той ще се оправи, мамо – успокои я Лийша. – Не може да е в по-голяма безопасност, отколкото с Роджър и Защитения.
– Той е крехък човек! – възкликна Илона. – Не може да язди с младите, а и ще умре от студ! Така и не се оправи напълно след миналогодишната зараза!
– Ама, майко – изненада се Лийша, – звучиш, сякаш наистина те е грижа.
– Я да не ми говориш с тоя тон – сопна ѝ се Илона. – Разбира се, че ме е грижа. Той ми е съпруг. Ако знаеше какво е да си омъжена почти трийсет години, нямаше да говориш подобни глупости.
Лийша изпита силно желание и тя да ѝ се сопне, да ѝ се разкрещи за всички ужасни неща, които майка ѝ бе причинявала на баща ѝ, сред които не на последно място бяха и многократните забежки с бащата на Гаред, Стийв, но искреността в гласа на Илона я спря.
– Права си, мамо. Извинявай – рече тя.
Илона примигна.
– Права ли? Да не би да каза току-що, че съм права?
– Да, така беше – усмихна се Лийша.
Илона разтвори обятията си.
– Прегърни ме сега, дете, докато още трае моментът.
Лийша се разсмя и я стисна в прегръдките си.
– Той ще се справи – промълви Лийша заради майка си, колкото и заради себе си.
Илона кимна.
– Права си, разбира се. Може да изглежда като истинско чудовище, но няма демон, който да се изпречи на татуирания ти приятел.
– Ех, и двете да сме прави в една и съща нощ, а пък татко да не е тук, за да види – затюхка се Лийша.
– Никога няма да повярва – съгласи се Илона. Тя докосна очите си с кърпичка, а Лийша се направи, че не я е видяла.
– А това ли е онзи Марик, по който така си падаше преди? – попита Илона. – Онзи, с когото избяга за Анжие?
– Никога не съм си падала по него, майко – увери я Лийша.
Илона ѝ се присмя.
– Тия тъпчиплевелски истории ги разправяй на някой, дето не те познава. Целият град знаеше, че го искаш, въпреки че беше прекалено превзета, за да направиш нещо по въпроса. И защо пък не? Красив е като вълк, че и вестоносец на всичкото отгоре. Всяка жена би видяла, че е истински мъж. Защо, мислиш, Гаред ревнуваше толкова от Марик?
– Гаред ревнуваше от всичко, мамо – каза Лийша.
Илона кимна.
– Същият като баща си е: мъж с прости разбирания, подвластен единствено на страстите си.
Усмивката ѝ издаваше копнеж и Лийша осъзна, че майка ѝ си мисли за първата си любов Стийв, починал миналата година по време на заразата в Хралупата на дърваря, когато защитите не бяха издържали.
– Онзи Марик, който видях, докато бяхме сами на пътя, не беше много по-различен – каза Лийша.
– А ти използва билкарските си номера за да го държиш настрана от себе си – предположи Илона, – вместо да се възползваш от тази идеална възможност да си направиш кефа с някой на същия акъл.
Това си беше направо вярно. Лийша тайно му беше дала специални билки, за да изгуби потентността си и да не може да се възползва от нея по пътя.
– Както ти би направила? – попита Лийша, неспособна да премахне ядната нотка от тона си.
– Да – отвърна Илона, – и защо пък не? Има си причина полите да се вдигат. Жените си имат нужди там долу точно както мъжете. Не се залъгвай, че не е така.
– Знам това, мамо – отвърна Лийша.
– Знаеш го – съгласи се Илона – и пак си връзваш фустите на възел и си мислиш, че като си отказваш сама на себе си, това някак си те прави героиня. Как можеш да лекуваш всяко тяло в Хралупата, а да не разбираш нуждите на своето собствено?
Лийша не отговори. Майка ѝ четеше мислите ѝ и ги представяше по най-разстройващия начин.
– Трябва да отидеш да поговориш с Марик, докато останалите ти ухажори са извън града – посъветва я Илона. – Годините и нещастието така са го очукали, че от тях е излязъл цял герой. Отвън народът не спира да го възпява. Може би пък сега ще ти е пò по вкуса.
– Не знам... – отвърна Лийша.
– О, хайде, върви! – пришпори я Илона. – Занеси му един поднос с храна горе в стаята и си поговори с него. Не е казано, че точно тая вечер трябва да му пуснеш. – тя се усмихна и ѝ смигна. – Макар че ако го направиш, ще си изкараш вечерта много по-добре, отколкото ако се тормозиш за проблеми, които ще си ги има и на сутринта.
Лийша се засмя въпреки нежеланието си и отново прегърна майка си.
* * *
Няколко пъти минаха покрай останки от клане – тела, сами или по много, разкъсани от ядрони, след като нощта е сварила хората без подслон.
Защитения ругаеше касапниците и пришпорваше Здрачен танцьор още по-здраво, без да си прави труда да спира след първата. Тези зад него, дори Гаред и дърварите, нямаха опит в ездата и изоставаха след могъщия жребец, но това не го интересуваше. На пътя имаше бежанци, прогонени от домовете им заради Ахман Джардир, когото Защитения с цялата си глупост бе наричал свой приятел. Сега трябваше да намери и опази колкото се може повече от тях, преди да се спусне нощта.