Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Защитения е там – отвърна Роджър. – Не го наричай Арлен пред тези хора.
– Той така се казва, Роджър – отвърна Лийша.
– Не ме интересува – сопна ѝ се Роджър и я изненада с ожесточението си. – Тези хора имат нужда да вярват в нещо по-могъщо от тях и точно сега това е той. Никой не те моли да го наричаш Избавител.
Лийша попремигна стреснато.
– Свикнала съм всички да ми ходят по свирката.
– Ами можеш да разчиташ, че аз никога няма да го направя – заяви Роджър.
Лийша се усмихна.
– Не бих и искала да е другояче. Ела. Да отидем да се видим със Защитения.
* * *
Общото помещение в „Хана на Смит“ вече се пукаше по шевовете, когато пристигнаха Роджър и Лийша, въпреки че новата странноприемница беше два пъти по-голяма в сравнение с миналата година, когато старата бе изгоряла.
Смит им кимна на влизане и им посочи с глава задната стаичка. Те побързаха през тълпата и се наведоха, за да минат през тежката врата.
Защитения беше в стаята и крачеше напред-назад като животно.
– Би трябвало да съм навън да търся други оцелели, преди да се е стъмнило, а не да чакам за събрание на съвета – каза той.
– Ще бъдем възможно най-бързи – успокои го Лийша, – но ще е най-добре, ако го направим заедно.
Защитения кимна, ала Лийша виждаше нетърпението в свитите му юмруци. Смит влезе миг по-късно, въвеждайки Марик и Стефни, пастир Джона, Ърни и Илона.
Марик зяпна Защитения, въпреки че качулката му бе вдигната, а татуираните му ръце бяха скрити под широките ръкави на робата му.
– Ти ли си... той? – попита Марик.
Защитения свали качулката си и разкри изрисуваната си кожа. Марик ахна.
– Говорят, че ти си Избавителя, така ли е? – попита Марик.
Защитения поклати глава.
– Просто човек, който се е научил да убива демони.
Джона изсумтя.
– Да не ти се е запречило нещо в гърлото, пастире? – попита Защитения.
– Предишните Избавители никога не са се кръщавали сами така – отбеляза Джона. – Тази титла винаги им е била давана от други.
Защитения го изгледа навъсено, но пастирът само сведе глава.
– Май няма значение – каза Марик, въпреки че звучеше малко разочарован. – Не съм очаквал да имаш ореол или нещо подобно.
– Какво се е случило? – попита Защитения.
– Преди дванайсет дни красианците завзеха крепостта Райзън – каза Марик. – Дошли са през нощта, заобиколили са селцата и са убили стражите на стената. На зазоряване са отворили широко портите към града. Още си бяхме в леглата, когато е започнало клането.
– Дошли са през нощта? – попита Лийша. – Как е възможно това?
– Имат защитени оръжия като вас в Хралупата и убиват демони – отвърна Марик. – Говорят, сякаш нищо друго на тоя свят не е по-важно от избиването на демони, а превземането на Райзън било просто заигравка, искали да си уплътнят времето, докато дойде нощта.
– Продължавай – настоя Защитения.
– Ами беше ясно – започна Марик, – че основната им цел са централните житници, защото превзеха първо тях. Воините им убиваха всеки, който им се изпречеше, и налягаха всяка жена, която им изглеждаше достатъчно голяма, за да е прокървила.
Той погледна жените наоколо и се изчерви.
– Много добре знаем на какво са способни мъжете, когато могат да минат безнаказано – каза Илона с огорчение. – Продължавай да разказваш, вестоносецо.
Марик кимна.
– Трябва да са избили хиляди през онази първа сутрин, а портите на града използваха, за да задържат нас, останалите, вътре. Пребиха ни, вързаха ни заедно и ни завлякоха като добитък в складовете.
– Как избягахте? – попита Защитения.
– Отначало не мислех, че някой от пустинните плъхове знае и дума от езика на цивилизацията – отвърна Марик. – Аз самият знам няколко на пустинния език, които прихванах от други вес-тоносци, но са най-вече псувни и не са много удачни за започване на разговор. Мислех, че е свършено с мен, но след ден дойде един дебелак, който говореше тесанския, като че ли му е роден. Събра кралските особи, земевладелците и майсторите и отведе всички при красианския херцог. Аз бях сред тях.
– Видял си водача им? – попита Защитения.
– О, да, определено видях гадното копеле – отвърна Марик. – Заведоха ме, вързан и пребит, при него, а тоя като чу, че съм защитник, ме пусна, все едно нищо не е било. Даже ми даде кесия жълтици за неудобството! Мисля, че искаше да ме впрегне да ги науча на нашите защити, но на следващата сутрин вече бях прескочил стената и се бях омел от града.
– Техният водач – настоя Защитения. – Как беше облечен?